„Сметките“ на Бог и нашите сметки

20 септември 2020, 23:00

Проповед за 25-а Обикновена неделя

В Бразилия по време на Литургия, отслужвана на неголям площад насред фавелас в Салвадор да Баия, след прочитане на днешния евангелски откъс свещеникът започнал проповедта си с въпроса: „Какво ще кажете за това?”. Реакцията на събралите се на Литургията жители на този беден остров била мигновена: „Бог е несправедлив”. Защото е очевидно, че работата трябва да бъде възнаградена пропорционално на вложения в нея труд, считали те.
Ако Евангелието бе учебник по домоводство или управление на предприятие, то прочетеният днес фрагмент вероятно би трябвало да бъде зачеркнат от него. Но още самото начало на днешния откъс подсказва, че Евангелието не бива да бъде възприемано по този начин: «Царството небесно прилича на стопанин…». Исус не ни учи да управляваме стопанство. Той ни учи за Царството Небесно.
Обичаят да се намират работници по площадите съществува в някои страни от Близкия Изток и до ден-днешен. Малко странно изглежда в Евангелието този факт, че работниците били набрани на четири пъти, докато много от тях безучастно стоят в очакване на работа. Динарият бил обичайната ставка за един ден работа – не много висока може би, но позволяваща да се издържа семейството. Заплащането, което се полагало за работата, съобразно предписанието на Закона ставало всяка вечер (Лев 19, 13: «Заплатата на наемника не бива да остава у тебе до утре сутринта»). Важно е, че първите работници се съгласили с условията на заплащането, т.е. на динарий за ден работа. Тогава какви претенции биха могли да проявят? Проблемът възникнал когато динарий получили и тези, които били работили едва час (стопанинът в притчата съзнателно започва разплащането с тях, с последните). Първите се надявали да получат повече: «Тези последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас».
В предприятието, където заплатата трябва да отразява приноса на работника такова нещо, разбира се, е неприемливо. В притчата Исус създава парадоксална ситуация, за да може въз основа на контраста да разкрие една от тайните на Божието Царство – то се отличава от предприятието! Логиката на принадлежността към Божието Царство не е логиката на заплащането за това или онова, а е логика на безкористното приемане на Божия дар, логика на милосърдието, което въпреки това не отрича принципите на справедливостта (доколкото никой от работниците не бил ощетен несправедливо). «Или окото ти е завистливо, затова че съм добър» – така Исус защитава собственика на лозето.
В прочетената днес притча ние откриваме велика надежда за всеки, който все още е извън пределите на Царството Божие, носител на което в нашия свят е общността на Църквата. Никога не е късно да се захванеш за работа. Никога не е късно да пристъпиш към изповед, да се върнеш към обичая всеки ден да се молиш и да участваш в Литургията в неделя и в празнични дни, да възродиш практиката на поста в петък… Никога не е късно да възобновиш диалога и да възстановиш съпружеската връзка… Никога не е късно да тръгнеш да се бориш със своите греховни вредни привички… Исус не затваря вратата на своето лозе пред „работниците от последния час”.
Тази притча е много важна и за всеки, който принадлежи към действителността на Божието Царство още на този свят. Хората днес, както и работниците от евангелската притча, не са освободени от завистта. Една от причините за нея може би е изкушението да се спазариш с Бог за нещо (например засилените религиозни практики срещу получаване от Бога на някаква по-специална благодат). Именно тази съблазън често често лежи в основата на така усещащото се наследство на първородния грях в нас, каквото е грехът на завистта. Тогава ние завиждаме на другите, че им вървят по-добре нещата, отколкото на нас, въпреки че има какво да се желае от тяхната набожност. Друга причина за завистта може да е неумението да оценим получения от Бога дар. Та нали дареното ни изкупление ни води към пълнотата на човешкото (как? Това може да бъде тема на днешните размишления)! Тогава възможно ли е да желаем нещо в повече? Ако можехме да видим величието на получения дар, то нима би останал все още някакъв повод за завист?

Отец Войчех Загродски
Превод: Католически новини

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар