Catholic-news

Майски размишления (10): „Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти“

29 май 2019, 10:58

Мария е пример за вярно упование. От нея можем да се учим какво означава да се уповаваш на Бога. Не е достатъчно да се вярва, трябва човек да се уповава. Защото вярата е на равнището на теорията. А упованието се крепи върху делата, върху практиката, върху живота. Сатаната също вярва, но не се уповава на Бог, напротив: отказва се от Него, не иска да Му служи.
Мария ни учи на упование, учи ни да служим на Бога изцяло – на живот и смърт, при всякакви обстоятелства. Така, както тя се уповавала – не само когато Ангелът я поздравил от името на Небесния Отец, но и тогава, когато родила в пещерата, когато трябвало да бяга в Египет, когато Исус се изгубил сред тълпите в Йерусалим, когато й отговорил като на чужда: „Невесто!“, и накрая – когато Го изгубила на Кръста…
Нищо не успяло да разколебае вярата на Мария, нищо не успяло да откъсне нейното сърце от сърцето на Сина – тя Му вярвала докрай и се надявала на Него дори тогава, когато всичко говорило за това да остави надеждите си.
Такова упование очаква Христос от нас. Упование, което дава плод на надеждата и любовта. Само упованието и любовта правят една вяра ясна, силна, мощна и непоколебима. Често лодката на нашия жвиот сякаш се обръща от вълните на бурното море от неприятности, борби, изкушения и вярата ни преминава през сериозни всекидневни изпитания.
Бог не щади тези, които обича, не им пести болезнени, понякога продължителни изпитания. Изпраща им болести, пречки, изкушения, дори падения, за да очисти тяхната вяра, да я укрепи, изпробва ги в огъна на страданието. Понякога тези, които Бог обича, страдат много, но всичко е за това тяхната вяра да премине в упование, в цялостно себеотдаване на Бог – без никакви условия. Така се доверил на Бог Петър, след като се открекъл от Него, така повярвал Св. Павел, който нарекъл себе си „развален плод“ в Христовата Църква. Така повярвали легиони светци, а над всички – тяхната Царица Мария.

Божествен Учителю, ние често приличаме на изплашените Апостоли, събудили се в лодката на нашия живот и викащи: Господи, спаси ни, защото загиваме! Ние сме ужасени от всяко наше поражение и от всяка пречка. Отговори ни, Господи, с думите: „Защо се страхувате, хора с малка вяра?“, а след това успокой бурята в нашата душа и укрепи нашата слаба вяра! Направи така, че вярата ни да се превърне изцяло в упование в Теб и в Твоите намерения за нас! Нека всеки от нас да повярва в Теб!
Пресвета Дево Марио, укрепвай нашето упование!

Отец Франциск Грудниок,
из „От ден за ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.