Света Фаустина: „Видях непонятните красоти и щастието, които ни очакват след смъртта“

5 октомври 2017, 15:47

27.11.1936 г. Днес бях духовно в Небето и разгледах непонятните красоти и щастието, които ни очакват след смъртта. Видях как всички създания постоянно отдават на Бог чест и слава. Видях колко е голямо щастието в Бог, което се излива върху всички създания, прави ги щастливи и как цялата слава и чест от това щастие се връщат обратно при извора. Те проникват в дълбините на Бога, съзерцавайки вътрешния Му живот – на Отец, Син и Свети Дух – който никога няма да разберат или да изследват.

Този извор на щастие е непроменим в същността си, но въпреки това винаги нов, кипящ от щастие за всички създания. Сега мога да разбера свети Павел, който казва: „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“. Но Бог ми даде да разбера едно, което в очите Му е безкрайно ценно – то е любовта на Бога, любов, любов и още веднъж любов; нищо не може да се сравни с един единствен акт на чиста Божия любов. С какво невероятно благоволение обдарява Бог душата, която Го обича истински. Щастлива е душата, която още тук на земята се наслаждава на специалното Му благоволение – това са малките, смирени души. Голямото величие на Бога, което видях е прославяно от небесните духове, според степента на благодатта и ранговете, на които те са разделени. Когато видях тази власт и величието на Бога, душата ми не бе обхваната от тръпка, не и от страх, не, не – изобщо не. Душата ми бе изпълнена с мир и любов и колкото повече познавах Божието величие, толкова повече се радвах, че Бог е такъв. И Неговото величие ме радва безкрайно, както и това, че аз съм толкова малка; затова, че съм така малка, Бог ме носи на ръката Си и ме държи до сърцето Си.

О, Боже, какво съжаление изпитвам към хората, които не вярват във вечния живот; толкова много се моля за тях, за да бъдат и те докоснати от лъч на Твоето милосърдие и Бог да ги притисне до Своето бащино сърце.

О, ти кралице, любов. – Любовта не знае страх, тя прониква всички ангелски хорове, които бдят пред Божия трон. Тя не се бои от никого; тя достига Бог и потъва в Него, нейното единствено съкровище. Херувимът с огнения меч, който охранява Рая, няма власт над нея. О, чиста Божия любов, колко велика и несравнима си ти. Само да поискаха душите да познаят твоята мощ.

Из дневника на света Фаустина Ковалска §777 – 781

Превод: www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар