Празникът Богоявление в западната и източната традиция

6 януари 2021, 07:.00

Богоявление (от гръцкото Θεοφάνια – Теофания) или още по-старото наименование – Явление (от гръцкото Επιφάνια – Епифания) е един от най-древните християнски празници. Първоначално този празник бил посветен на възпоменаване на евангелските събития, свързани с Рождество Христово, поклонението на тримата влъхви, кръщението на Христос в Йордан и първото чудо на Исус в Кана Галилейска. Датата на честване почти навсякъде била 6 януари. Първото споменаване на празника Богоявление е от края на втори и началото на трети век. В началото на четвърти век празнуването на Богоявление придобило масов характер – първо на Изток, после на Запад.
През ІV-V в. в Църквата се утвърдила традицията за отделно честване на Рождество Христово на 25 декември, а на Богоявление на 6 януари се отбелязвало поклонението на тримата мъдреци и Кръщение Господне.
В католическата традиция празникът Богоявление се свързва именно с поклонението на влъхвите, затова в много страни той се нарича още Празник на тримата царе. Нещо повече, днес в латинския обряд празникът Кръщение Господне е отделен и се чества в неделята след Богоявление. В същото време в православната традиция и в източния обряд на Католическата Църква Богоявление е празник, възпоменаващ кръщението на Исус в река Йордан.
На празника Богоявление в църквите се освещават вода и тамян. В редица страни съществува традицията на портите на храмовете и къщите да се изписват буквите CMВ, което понякога се интерпретира като първите букви от имената на тримата влъхви – Каспар, Мелхиор и Балтазар, а понякога – като първите букви от латинската фраза «Christus mansionem benedicat», което означава „Христос да благослови този дом”.


Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар