Catholic-news

Базирайки се на евангелския текст за понеделник (Мк 10, 17-27) Папа Франциск подчерта на утринната литургия, че богатствата са пречка, която прави нелек пътя към Божието царство. А всеки от нас има своите богатства, всеки от нас, каза Папата. Винаги има богатство, което пречи да се доближим до Исус. Точно това богатство трябва да се търси: да изпитваме съвестта си в какво се състоят нашите богатства, които ни пречат да се приближим до Исус по пътя на живота.
Папа Франциск напомни, че има два вида богатства на днешната култура – първо е „култура на благосъстоянието“, което ни прави по-малко смели, кара ни да бъдем мързеливи, води ни към егоизъм“.
„Културата на благополучието ни омайва, тя е упойка“, каза Папата. `Не, не, повече от едно дете: не! Защото тогава не можем да отидем на почивка, не можем да излезем тук и там, не можем да си купим къща`. Добре е да се следва Бог, но само до определен момент. Ето до какво води благосъстоянието: всички ние знаем какво е благосъстоянието – то ни сломява, отнема ни онзи кураж, онзи силен кураж да се доближим до Исус.
Другото богатство на днешната култура е „привличане от временното“. Ние сме влюбени във временното, каза Папата. Не са ни удобни окончателните предложения на Исус, защото се страхуваме от времето на Бога.
Той е господар на времето, подчерта Папата. Ние сме господари на мига. Чух за един, който искал да стане свещеник, но само за десет години, не повече… Колко много двойки се женят, без да го казват, но с тази уговорка в сърцето `докато трае любовта, после ще видим` … Тези две богатства ни пречат да вървим напред.
„Мисля за многото мъже и жени, които са напуснали страната си, за да бъдат цял живот мисионери: това е окончателно! Мисля и за многото мъже и жени, оставили дома си, за да встъпят в брак за цял живот. Да, това означава да следваш Исус отблизо. Временното обратно, не води до следване на Исус, то остава само „наша територия“.
Накрая Папата призова да молим Господ да ни даде кураж да вървим напред и да се освободим от културата на благополучието с надежда за времето, когато в края на пътя ни очаква той. Не надявайки се на мига, който не помага повече.