Папа Франциск: „Когато в живота на християнина всичко е добро, всичко е хубаво – тогава нещо не е наред“

28 май 2013, 15:19

„Каква ще бъде наградата, която ще получим, ако те последваме?“ Папа Франциск фокусира размишленията си върху въпроса на свети Петър от днешното Евангелие (Мт 10, 28-31). Пътят на Господ е „път на унижението, път, който свършва на кръста“. По тази причина „винаги ще се появяват трудности и преследвания, тъй като Исус е вървял по този път преди нас“.
Папа Франциск отбеляза: „Ако християнинът няма трудности в живота – ако всичко върви добре, ако всичко е хубаво, тогава нещо не е наред“. Можем да си помислим, „че той е голям приятел на духа на времето, на светското“. В това е истинското изкушение за християнина. „Да следваш Исус: да, но до известна степен.“ „Да вървиш след Исус според културата – аз съм християнин, имам тази култура… Но без потребността от истинско следване на Христос, без потребността да вървиш по неговия път. Ако следваме Исус като предложение на културата, тогаво използваме този път, за да стигнем по-нагоре, за да имаме повече власт. Историята на Църквата е пълна с това, започвайки с някои императори, последвани от много управляващи и много хора, нали? Също и някои – не искам да кажа много, но все пак, някои свещеници, епископи, нали? Някои казват, че става дума за мнозина…, някои мислят, че следването на Исус служи, за да се прави кариера.“
Папата припомни, че някога, в литературата преди 200 години, било обичайно да се казва, че „някой още от дете се стремял към това да направи кариера в Църквата“. Много християни, изкушавани от духа на света мислят, че да следавш Исус е добре, „защото така може да направиш кариера, защото така ще напреднеш“. Исус обещава на Петър, че ще му даде всичко сред преследвания.
„Кръстът не може да бъде отстранен от пътя на Исус“, каза Папа Франциск, защото той е винаги там. Но това не означава, че християнинът трябва да си причинява болка. Християнинът следва Исус от любов. А когато следавме Исус от любов, тогава завистта на дявола предприема много неща“. Духът на света „не толерира това, той не търпи свидетелството“.
„Спомнете си за Майка Тереза. Какво казва духът на света за Майка Тереза? `О, блажената Тереза е прекрасна жена, тя е направила толкова хубави неща за другите…` Духът на времето никога не казва, че блажена Тереза всеки ден е прекарвала много часове в обожание… Никога! Той редуцира християнското действие до това да се прави добро в социалната област. Сякаш християнското съществуване е лак, патина на християнството. Възвестяването на Христос не е патина: възвестяването на Исус отива в костите, в сърцето, прониква във вътрешността и променя. Ето това духът на света не толерира, не го понася и затова се стига до преследвания.“
В заключение Папа Франциск каза: „Който напуска дома си или семейството си, за да следва Исус, ще получи стократно за това: сега, в това време.“ Стократно заедно с преследавнията. При това не бива да се забравя: „Да вървиш след Исус се състои точно в това: да вървиш заедно с него, след него от любов. По същия път.
А духът на времето няма да търпи това, ще ни кара да страдаме, но страдание като това, което Исус е претърпял. Да молим за тази благодат: да следваме Исус по пътя, който той ни показа и на който той ни научи. Това е хубаво, защото той никога няма да ни остави сами. Никога! Той е винаги при нас. Амин.“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар