Catholic-news

Днешното Евангелие (Мк 10, 32-45) разказва за Исус, който възлиза с учениците си в Йерусалим и им говори за предстоящите си страдания, смърт и възкресение. „Този е пътят на вярата“, каза Папа Франциск на утринната литургия в „Domus Sanctae Marthae“, „въпреки че учениците имат друго наум, мислят си да извървят само половината път и че е по-добре да спрат“. Папата подчерта, че изкушението на учениците е същото, на което Исус е бил подложен в пустинята, когато дяволът започнал да му предлага друг път, да направи всичко набързо, да стори чудо: „Да идем при храма и ти скочи без парашут, така всички ще видят чудото и спасението ще дойде“. Касае се за изкушение, същото като на Петър, който отначало не приема страданието на Христос: „Това е изкушението за християнство без кръст, за християнство, спряло по средата на пътя“.
Папата отправи предупреждение и за още едно изкушение за християнство с кръст, но без Исус: „Но за него ще говоря друг път“, обеща той.
Изкушението за християнство без кръст, за това да бъдеш християнин, спрял на половината от пътя, Църква по средата на пътя, „която не иска да стигне там, където Отец желае, е изкушението на триумфализма. Ние искаме триумфа сега, без да се приближаваме до кръста, светски триумф, разумен триумф“.
„Триумфализмът на Църквата я води към застой“, предупреди Папата. „Триумфализмът у християните ги води към застой. Това е триумфалистка Църква, Църква спряла по средата на пътя, Църква, която е щастлива, че е добре подредена – добре обзаведена! – с всичките и офиси, че всичко е наред, всичко е красиво, нали? Рационално. Но Църква, която отрича мъчениците, защото не знае, че мъчениците са необходими за Църквата, за пътя на кръста. Църква, която мисли само за триумфи, за успех, която не познава онова правило на Исус: правилото за триумф чрез поражение, човешкото поражение, поражението на кръста. Това е изкушение, на което сме изложени всички“.
Папата си спомни за един особен момент от своя живот: „Веднъж се намирах в мрачен момент от моя духовен живот и помолих Господ за благодат. След това тръгнах, за да проповядвам на сестрите на духовните упражнения и в последния ден те започнаха да се изповядват. Дойде една възрастна сестра, над 80-те, но с ясни, светещи очи: беше Божия жена. Накрая толкова я видях като Божия жена, че и казах: `Сестро, за покора помолете се за мен, защото се нуждая от милост, добре? Ако помолите Господ за това, той сигурно ще ми я даде`. За момент тя замълча, сякаш се молеше. След това ми каза: `Господ сигурно ще ви даде благодат, но не се мамете: той ще го направи по неговия божествен начин`. Това бе така добро за мен. Да чуя, че Господ винаги ни дава това, за което молим, но по неговия божествен начин. А божественият начин е тук, докрай: божественият начин включва кръста, не от мазохизъм, не, не! От любов. От любов до края.“
Накрая Папата се помоли: „Да молим Господ за благодатта да не бъдем Църква, спряла на средата на пътя, да не бъдем триумфалистка Църква на големия успех. Да се молим за това да бъдем смирена Църква, вървяща решително напред, като Исус. Напред, напред, напред. С отворено съце за волята на Отца, като Исус. Да молим за тази благодат.“