Catholic-news

Светият Дух е „автор” на християнската радост. За да бъде известявано Евангелието в сърцето трябва да има радост, която я дарява Светият Дух. Това подчерта Папа Франциск по време на утринната литургия, отслужена от него в Дом „Св. Марта” на 31 март – празника на Посещението на Дева Мария при Св. Елисавета.

BREAKING NEWS: ТАЗИ ВЕЧЕР НА ПЛОЩАД „СВ. ПЕТЪР“ ХИЛЯДИ ВЯРВАЩИ, ЗАЕДНО С ПАПА ФРАНЦИСК, МОЛИХА СВЕТАТА БРОЕНИЦА, РАЗМИШЛЯВАЙКИ ВЪРХУ СКРЪБНИТЕ ТАЙНИ. С ТОВА БЕ ЗАКРИТА МАЙСКАТА НАБОЖНОСТ ЗА ТАЗИ ГОДИНА

Невъзможно е да проповядваме Исус с погребални лица. Папа Франциск направи своеобразна разделителна линия по отношение на един определен начин на разбиране на християнския живот, белязан от униние и тъга. Това размишление на Светия Отец бе подсказано от литургичните четива за деня. Първото, което бе откъс от книгата на пророк Софония, извежда възклицанието: „Весели се и радвай се! Господ, Цар Израилев, е посред теб!”. Второто е откъсът от Евангелието, в което се разказва за Елисавета и нейния син, който „проиграл” в утробата на майката, чувайки думите на Мария. И така, отбеляза Папа Франциск, „всичко е радост и ликуване”. За съжаление – продължи той, – „ние, християните, много не сме свикнали да говорим за радост, за веселие”, „мисля, че много повече ни харесва да се жалваме”. А в същото време, „Този, Който ни дава радостта, не е някой друг, а Светият Дух”.
„Именно Духът ни води: Той е автор на радостта, Творец на радостта. И тази радост в Духа ни дава истинската християнска свобода. Без радост ние, християните, не можем да бъдем свободни и ставаме слуги на нашите скърби. Великият Павел VІ казваше, че е невъзможно проповядването на Евангелието, ако християните са скръбни, неуверени, паднали духом. Невъзможно е. Такова поведение прилича малко на погребение, нали? Много често християни с такива лица по-скоро биха били годни да участват в траурна процесия, отколкото да възхваляват Бог, нима не е така? А от тази радост възниква хвалата – хвалата на Мария, хвалата на Софония, хвалата на Симеон, хвалата на Ана: хвала на Бог!”.
А как възнасят хвала на Бог? „Безкористно, както е безкористна и благодатта, която Той ни дава” – поясни Светият Отец, и призова присъстващите на месата към изпит на съвестта по отношение на начина, по който се молят на Бог. „Вие възхвалявате Бог или просто Го молите и Му благодарите? Възхвалявате ли вие Бога?”. В нашия духовен живота това е нещо ново. Да възхваляваш Бог, да Му се откриеш, за да възхваляваш. Да прекарваш времето във възхвала: „Колко дълга е тази меса!”. „Ако ти не възхваляваш Бог, ако на теб ти е непознато това безкористно прекарване на времето във възхвала на Бог, месата винаги ще ти се струва дълга. Но ако ти идваш на нея с радост, с хвала към Бога, тогава всичко е прекрасно! Вечността ще се състои именно в това: да възхваляваш Бога. И това няма да е скучно: ще бъде прекрасно! Тази радост ни прави свободни”.
Образец на тази възхвала, на тази радост, е Майката на Исус. Папа Франциск напомни, че Църквата я нарича „източник на нашата радост” – Causa Nostrae Letitiae. Защо? Защото Тя носи най-великата радост – Исус. В тази връзка Папата добави: „Ние трябва да молим Божията Майка да ни дава благодатта на радостта, свободата от радостта. Нека тя ни дава благодатта да възхваляваме, молитвата на безкористната възхвала, защото Той е достоен винаги за хвала. Да молим Богородица и да се обръщаме към нея, както се обръща Църквата: „
Образцом этого восхваления, этой радости является Матерь Иисуса. Папа Франциск напомнил, что Церковь называет ее “источником нашей радости”, Causa Nostrae Letitiae. Почему? Потому что Она носит величайшую радость – Иисуса”: Veni, Precelsa Domina, Maria, tu nos visita… („Ела, Превелика Госпожо, посети ни и ни дари радост”).