Catholic-news

Грешници, покварени, светци: тези три понятия бяха във фокуса на проповедта, която Папа Франциск произнесе тази сутрин в параклиса на „Domus Sanctae Marthae“. Той подчерта, че покварените нанасят големи вреди на Църквата, тъй като са само поклонници на самите себе си. А светците са светлината на Църквата.
В литургията участва група свещеници и сътрудници на Конгрегацията за беатификациите и канонизациите и група на „Gentiluomini di Sua Santità”. С папата съслужи префектът на дикастериума, кардинал Анджело Амато.
Какво ще стане, ако поискаме да бъдем господари на лозето? Изхождайки от днешното Евангелие (Мк 12, 1-12), Папа Франциск разгледа „три модела на християни, които са в Църквата“: грешниците, покварените и светците. Папата отбеляза, че не е необходимо да се говори много за грешниците, „тъй като всички сме грешници“. Ние „се познаваме отвътре и знаем какво е грешник. И ако някой от нас не се чувства така, той трябва да се прегледа при някой духовен лекар“, защото очевидно нещо не е наред.
Но притчата от Евангелието говори за едана друга фигура, фигурата на онзи, който иска да влезе във владение на лозето и е загубил връзката с истинския господар на лозето: „с господаря, който ни е призовал, изпълнен с любов, който ни пази, но също и ни дава свовобода“. Тези личности „са се чувствали силни, чувствали са се автономни по отношение на Бог“.
„Съвсем бавно те са се свлекли до онази автономия, до автономията в отношението с Бог: `Не се нуждаем от този Господ, той не бива да ни пречи!`. И продължават така нататък. Това са покварените! Те, които са били грешници като всички нас, но са направили още една крачка, сякаш са се укрепили в греха: те не се нуждаят от Бог! Но това е само привидно, защото връзката с Бог е в техния генетичен код. И понеже не могат да го отрекат, те си създават специален Бог: те самите са Бог. Това са покварените.“
Това е опасност и за нас, каза Папата. В християнските общности „покварените мислят само за своята група: `добре, добре, това е един от нас`, мислят си те, но в действителност живеят само сами за себе си“.
Това е започнало с Юда: „като алчен грешник той се приземил в покварата. Пътят на автономията е опасен; покварените най-много забравят, те са забравили тази любов, с която Господ е създал лозето, което им дал. Те прекъснали връзката с тази любов! И така станали поклонници на самите себе си. А колко много щети причиняват покварените в християнските общности! Господ да ни избави от това да се подхлъзнем по пътя на покварата!“
Във връзка с 50-та годишнина от смъртта на Папа Йоан ХХІІІ Папа Франциск каза за него: „Пример за святост“. В евангелската притча за лошите лозари светците са онези хора, които отишли, за да поискат плода, въпреки че знаели какво ги очаква, но „трябвало да изпълнят задължението си“.
„Светците: онези, които слушат Господ, които го обожават, които не са забравили любовта, с която Господ е сътворил лозето. Светата Църква. Както покварението нанасят щети на Църквата, така светците и правят добро. За покварените апостол Иван казва (срвн. 1Ив 2, 18), че те са Антихристът, че те са помежду нас, но не са от нас“.
„Божието Слово ни говори за светците като светлина, онези, които падат пред Божия трон за обожание` (срвн Откр 5, 1-14). Да молим днес Господ за милостта да се чувстваме като грешници, но наистина като грешници, не само като грешници общо, а като грешници: `затова и затова и затова`, като конкретни грешници, с конкретността на греха. За милостта да не станем покварени: грешници –да, покварени – не! И за милостта да вървим напред по пътя на светостта. Амин.“