Catholic-news

Един християнин не използва „социален език на добро възпитание“, клонящ към лицемерие. По-скоро той става говорител на истината с онази прозрачност, присъща на децата. Това подчерта Папа Франциск тази сутрин в проповедта си към днешните литургични четива в „Domus Sanctae Marthae“. С него съслужиха армено-католическия патриарх на Каликия Нерсес Бедрос ХІХ Тармоуни, епископът на Канди (Шри Ланка), Фернандо Виане и архиепископ Жан Луи Брюге, библиотекар и архивар на Апостолическата библиотека. В литургията участва група сътрудници на библиотеката. Присъстваха също президентката на италианската държавна телевизия RAI, Анна Мария Тарантола, и генералният и директор, Луиджи Губитози, заедно с членове на семейството.
Днешните размишления на Папа Франциск за покварените и предпочитания от тях език: лицемерието са в тясна връзка с това, което той каза вчера за покварата.
Намерението, с което онези хора се прибилижили до Исус било да го накара да се хване в капана. Въпросът им дали е позволено да се плаща данък на императора е поднесен с „красиви думи, сладки думи“. Те опитали да се покажат като приятели, „но всичко е фалшиво“.Защото тези хора „не обичат истината, а само себе си и така опитват да мамят, да увлекат другия в лъжите си, в тяхната лъжа. Те имат лицемерно сърце, не са в състояние да казват истината“.
„Лицемерието е езикът на покварата“, каза Папата. „А Исус казва на учениците си: `Но думата ви да бъде: да, да, не, не; а каквото еповече от това, то е от лукавия` (Мт 5, 37). Лицемерието не е език на истината, защато истината никога не е дадена сама за себе си. Никога! Тя винаги е свързана с любовта! Няма истина без любов. Любовта е първата истина. Където няма любав, няма истина. Онези искат истина, подчинена на собствените им интереси. Там има любов, можем да кажем: но става въпрос за егоизъм, за любовта към самия себе си. Онова нарцистично идолослужение, което ги кара да предават другите, което ги води до злоупотреба с доверието“.
Това, което привидно е „убедителен език“ води „към заблуждение, към лъжа“. Тези, „които днес се доближават до Исус и езикът им изглежда толкова любезен са същите, които в четвъртък вечерта ще отидат, за да го заловят в Гетсиманската градина и след това в петък ще го заведат при Пилат“. А Исус изисква от този, който го следва точно обратното, да казва „да, да, не, не“.
„Благостта, която Исус изисква от нас няма нищо, изобщо нищо общо, с това ласкателство, с този сладникав начин на действие. Нищо! Нежността е проста. Тя е като нежността на дете. А детето не е лицемер, защото не е покварено.
Накрая Папата говори за онази „известна вътрешна слабост и слабостта, насърчавана от суетата“, поради която „на нас ни харесва да казват добри неща за нас“. А това „знаят покварените и се опитват да ни отслабят с този език“.
„Да помислим днес над това: как говорим? Говорим ли истината, с любов или малко с оня социален език на благовъзпитаност, който казва и хубави неща, без дори да го усещаме? Думите ни трябва да съответстват на Евангелието, братя! Тези лицемерци, които тръгват с изкушения, ласкателства и всичко това, свършат там да търсят фалшиви свидетели, за да обвинят този, когото са впримчили. Да молим днес Господа езикът ни да бъде езикът на обикновените, език като този на децата, език като на Божи деца, реч в истината от любов.“