Catholic-news

Във фокуса на днешната проповед на Папа Франциск бе историята на Тобия и Сара от първото литургично четиво за днес: двама праведници, преживяващи драматични ситуации. Тобия ослепява, въпреки че върши добри неща, при което рискува дори живота си. А Сара се омъжва за седем мъже, които умират преди първата брачна нощ. В голямата си болка и двамата умоляват Бог да ги остави да умрат: „Това са хора в кризисни ситуации, които търсят изход. Те се оплакват, но не проклинат“, каза Папата.
„Да се оплакваш пред Бог не е грях. Един свещеник, когото познавах, каза веднъж това на една жена, която се оплакваше на Бог за нещастието си: `Но, госпожо, това е форма на молитва. Продължавайте.` Господ усеща нашето оплакване, той го чува. Да помислим за големите, за Йов, когато в трета глава той казва: ,Да се провали денят, в който се родих` (3, 3), или за Йеремия в двадесета глава: `Проклет да е денят, в който се родих` (20, 14). Те се оплакват и като проклинат, но не Господа, а ситуацията, нали? Това е човешко.“
Има много хора, преживяващи кризисни ситуации: недохранени деца, бежанци, болни в последния стадий. В Евангелието за деня (Мк 12, 18-27) няколко садукеи поставят Исус пред кризисната ситуация на една жена-вдовица на седем мъже. Но те не говорили за това от сърце.
„Садукеите говорели за тази жена, като че ли става въпрос за лаборатория, всичко напълно стерилно, всичко… Касаело се за морален случай. Когато мислим за тези хора, които толкова много страдат, мислим за тях, сякаш се касае за морален случай или за идея, `но в този случай…, този случай…`, или пък мислим със сърцето си, с плътта си? Не ми харесва това, когато понякога говорим за тези ситуации чисто академично и не по човешки, понякога със статистики в ръка … но не само там. В Църквата има много хора, намиращи се в подобна ситуация.“
В тези случаи е необходимо да се направи това, което прави Исус: да се молим. „Да се молим за тях. Те трябва да влязат в сърцето ми, трябва да ме обезпокоят: моят брат страда, моята сестра страда. Да, тук е тайната на общението на светците: да се молим на Господ: `О, Господи, погледни този: той плаче, той страда`. Да се моля, да си позволя да го кажа, с плътта: нашата плът трябва да се моли. Не с идеите. Да се молим със сърцето.“

Въпреки че Тобия и Сара се молели на Господ да умрат, „те ни дават надежда“, подчерта Папата в заключение, „защото Бог ги приема по свой начин и не оставя Тобия да умре, а го лекува, а на Сара подарява накрая съпруг. Молитвата винаги прониква в славата на Бог, винаги, когато е молитва на сърцето“. Но ако става въпрос за случай на морал, „както станало с това, за което говорели садукеите, тя никога няма да проникне, защото не излиза от нас самите: защото не ни интересува. Това е интелектуална игра“.
Папата призова да се молим за всички, които живеят в драматични ситуации и много страдат, така че викат като Исус на кръста: `Отче, отче, защо си ме оставил?`. „Да се молим молитвата ни да стигне в целта и да бъде за всички нас малко надежда“.