Catholic-news

Трябва да се научим като Мария да пазим Божието Слово, подчерта Папа Франциск в проповедта си днес на празника Непорочно Сърце Мариино в „Domus Sanctae Marthae“, пред групата сътрудници на „Caritas Internationalis“ и нейния генерален секретар, Мишел Роа, които участваха в литургията.
Удивление и съхранение – Папа Франциск се спря върху тези две понятия, изпъкващи в днешното Евангелие (Лк 2, 41-51), което съобщава за учудването на учителите в храма, когато слушали Исус и за това, че Мария запазвала Божието Слово в сърцето си. Удивлението е „повече от радост“, каза Папата. То е момент, в който Божието Слово идва и се посява в сърцата ни.
Но не е възможно постоянно да се живее в състояние на удивление. То трябва да премине в живота, като се запази. Точно това прави Мария, за която се казва, че била смаяна и че запазвала всичко, което се било случило в сърцето си.
„Да се запази Божието Слово. Какво означава това? Получавам Словото, после вземам една бутилка, слагам го вътре и го запазвам? Не. Да запазим Божието Слово означава да се отвори сърцето ни, да се отвори за онова Слово, както се отваря почвата, за да приеме семето. Божието Слово е семе и то се сее. А Исус ни е казал какво се случва със семената: някои падат на земята край пътя, после идват птиците и ги изяждат. Това Слово не е съхранено, тези сърца не умеят да го приемат.“
Други семена „падат на камениста почва и семето умира. Исус казва, че тези сърца не умеят да запазят Божието Слово, понеже са непостоянни: случи ли се неприятност, те го забравят“.
Божието Слово може да падне и върху неподготвена, незащитена земя, пълна с тръни. „А какво са тръните?“, попита Папата. Исус говори за зависимостта от богатствата, от пороците. Затова запазването на Божието Слово значи винаги да се замисляме какво ни казва това Слово за събитията в живота. Точно това „правела Мария: тя размишлявала и съпоставяла“. Това е „огромна духовна работа“.
„Йоан Павел каза, че с тази работа Мария имала особено усилие на сърцето: сърцето и било изтощено. Но това не е някакъв вид недостиг на въздух, това е усилие, труд. С този труд се запазва Божието Слово: с работата, при която после се търси значението на случващото се в този момент, какво Бог иска да ми каже в този момент, как да се разбира тази ситуация, съпоставена с Божието Слово. Това означава да се чете живота с Божието Слово и това е значението на съхраняването.“
Съхраняването включва и паметта, която „е запазваща обвивка за Божието Слово. Тя ни помага да го пазим, да си спомняме за всичко, което Господ е направил в живота ни“. Напомня ни „за всички чудеса на изцерение в неговия народ и в моето сърце. Паметта запазва Божието Слово“.
Папа Франциск завърши проповедта си с поканата да се помисли „как ние съхраняваме Божието Слово, как запазваме това удивление, за да не го изядат птиците, а пороците да не го задушат“: „ще ни се отрази добре да се попитаме при тези неща, които се случват в живота: `Какво ми казва Господ със своето Слово в този момент?` Това значи `да пазиш Божието Слрово`, защото Божието Слово е послание, което Господ ни праща всеки момент. Да го пазим с паметта си. И с надеждата си. Да молим Господ за благодатта да приемем и да запазим Божието Слово и за благодатта да имаме сърце, което се труди за това запазване.“