Catholic-news

Не бива да се боим от свободата, която ни подарява Светият Дух. Особено в този момет Църквата трябва да се пази от две изкушения: от това да върви назад и от „незрялото прогресивно мислене“. Това каза тази сутрин Папа Франциск в проповедта си на литургията в „Domus Sanctae Marthae“, в която участва група свещеници, монаси и сътрудници от Конгрегацията за институтите за богопосветен живот.
Предвид днешното Евангелие (Мт 5, 17-19) Папата каза, че след този текст е след блаженствата, които са „израз на Новия Завет“, който е „по-взискателен от този на Мойсей“.
Този закон „е плод на новия съюз“, без който той не може да бъде разбран. „Този съюз, този закон е свещен“, каза Папата, „защото води народа към Бога.“ Папата сравни този закон с пъпка, която се разтваря и се превръща в цвете. Исус „е израз на зрелостта на закона“. При това Павел говори за две времена, без обаче да нарушава непрекъснатостта между закона на историята и закона на Духа.
„Часът за изпълнение на закона, часът, в който законът достига своята зрялост: това е законът на Духа. Напредването по този път е малко опасно, но е единственият път на зрелостта, за да се излезе от времената, в които сме незрели. По този път към зрелостта на закона, произлизащо от възвестяването на Исус, винаги е имало страх, страх от свободата, която Духът дарява – Законът на Духа ни прави свободни! Тази свобода ни плаши малко, понеже ние се страхуваме да не объркаме свободата на Духа с другата, човешката свобода.“
Законът на Духа „ни довежда на пътя на постоянното разграничаване, за да вършим волята на Бог и това плаши малко“. Страх, от който произтичат две изкушения: изкушението да се тръгне обратно, да се каже „до тук и не повече“, така че накрая да се остане „тук“.
Папата разказа за един генерален настоятел през 30-те години, който събрал за своите монаси всички разпоредби, насочени срещу харизмата, „ работа, продължаваща с години“. След това отишъл в Рим, за да посети един игумен-бенедиктинец, който като чул какво бил направил този, му казал, че по този начин бил убил харизмата на конгрегацията: „Той бил убил свободата, тъй като тази харизма дарява плода на свободата, а той бил спрял харизмата“.
„Изкушението да тръгнем назад, защото сме по-сигурни… Но пълната сигурност е в Светия Дух, който те води напред, който ти дава това доверие, както казва св. Павел, Духът подарява това доверие… Но това не ни дава онази човешка сигурност.Ние не можем да контролираме Светия Дух: това е проблемът! Това е изкушение“.
Второто изкушение е незрялото прогресивно мислене или „юношеският прогресизъм“, който довежда до излизане от пътя и се състои в това да виждаме една култура и да не се държим на дистанция от нея.
„Ние вземаме малко от тук, малко от там, ценностите на тази култура… Искате ли да направите този закон? Напред със закона. Искате ли да продължите? Да направим пътищата малко по-широки. Накрая, казвам аз, това не е истинско прогресивно мислене. Това е юношески прогресизъм: като юношите, които изпълнени с въодушевление искат да имат всичко, но накрая? Човек се подхлъзва… Като че ли пътят е заледен и колата занася и излиза от пътя… Това е още едно изкушение в този момент! В този момент от историята на Църквата не бива нито да вървим назад, нито да излизаме от пътя!“