Catholic-news

Само ако се признаеш за слаб и грешен и избягваш всяка форма на самооправдание, можеш наистина да получиш дара на Христовото спасение. Това подчерта Папа Франциск тази сутрин в проповедта си в дома за гости „Санта Марта“. В Светата Евхаристия участваха свещеници и сътрудници от Конгрегацията за клира. В съслужие с Папата бяха кардинал Мауро Пиаченца, префект и секретар на дикастерия, архиепископ Селсо Морга Ирузубиета, кардинал Джузепе Бертело, епископ Педро Олмедо Риверо (Аржентина) и почетният епископ Бенджамин Алмонеда (Филипини).
Съзнанието, че си глинен съд и същевременно пазител на голямо съкровище, подарено напълно безвъзмездно, отличава последователя на Христос пред неговия Господ. Днешните размишления на Папа Франциск се основаваха на първото литургично четиво за днес (2Кор 4, 7-15), в което свети Павел разяснява на християните от Коринт, че необичайната сила на вярата се е изляла в „чупливи съдове“, за да стане ясно, че това е Божие дело. Но именно от връзката между благодатта и могъществото на Исус Христос и хората, които са грешници, произтича диалогът на спасението, който обаче трябва да отхвърля всяка форма на самооправдание.
„Павел често, като рефрен, говори за греховете си: `Това ви го казвам аз, аз, който бях гонител на Църквата, преследвах…` Той винаги се връща към спомена си за греха. Той се чувства като грешник. Но и в онзи момент не казва: `Бях такъв, а сега съм свят`, не. `И сега жилото на сатаната е в плътта ми~. Той ни позволява да видим слабостта му. Греха му. Той е грешник, който приема Исус Христос. Той влиза в диалог с Исус Христос.“
Следователно ключът е смирението , което показва самият свети Павел. Той признава публично всичко, което е извършил като апостол, изпратен от Исус. Затова и не крие греховете си.
„Това е примерът за смирение за нас свещениците“, каза Папата. „Ако представяме само нашето Curriculum и нищо друго, ще направим грешка. Няма да можем да възвестяваме Исус Христос, Спасителя, защото няма да го усещаме основно. Трябва да бъдем смирени, но с истинско смирение, с име и фамилия: `Аз съм грешник затова, затова и затова`. Както го прави свети Павел: `Аз преследвах Църквата`, конкретни грешници. Не грешници с онова смирение, което е само като фасада, нали? Не: силно смирение!“
Смирението на свещениците, смирението на християните „е конкретно“. Ако не успява „да признае това пред самия себе си и пред Църквата, тогава нещо не е наред.“ Който не направи това най-напред, не може да разбере красотата на донесеното от Христос спасение:
„Братя, ние имаме съкровище, което е нашият Спасител Исус Христос. Кръстът на Исус Христос, съкровището, с което се хвалим. Но то е в чуплив глинен съд. Нека се хвалим и с бележника на нашите грехове. По този начин диалогът става християнски и католически: конкретен, тъй като спасението на Исус Христос е конкретно. Исус Христос не ни е спасил с някаква идея, с някаква интелектуална програма, не. Той се унижи, стана човек, дойде в плът до края. Но само в чупливи съдове човек може да го разбере, може да го получи.
Също и самарянката, която след като говорила с Исус най-напред разказала на сънародниците си за греха си, а след това, че е срещнала Господ, се държи подобно на Павел. „Вярвам, че тази жена е в небето, сигурно, защото както казва Манцони: `Никога не съм установявал Господ да е започнал чудо, без да го е завършил` и това чудо, което той започнал, сигурно е осъществил в небето.
Да молим тази самарянка, каза Папата в заключение, „да ни помогне да бъдем глинени съдове, за да носим и разбираме славната тайна на Исус Христос .