Catholic-news

Християнският живот не означава да си спокоен, докато отидеш на небето, а да излезеш в света, за да благовестиш за Исус, когото „Той за нас Го грях направи“ , за да помири хората с Отца.
С тези думи се обърна в съботната утрин Папа Франциск по време на Светата Евхаристия в Каза Санта Марта към събралата се общност.
Християнският живот не означава да стоиш в някой ъгъл и да си създаваш път, който да води удобно в небето. По-скоро той е в динамиката, настояваща да бъдеш „на път“ и да възвестяваш, че Христос ни е помирил с Бога, ставайки за нас грях.
Проповедта на Папа Франциск се базираше на първото литургично четиво (2Кор 5, 14-21), в което свети Павел използва пет пъти думата „помирение“.
„А какво е помирение, запита се Папата: „Да вземеш един от едната страна и друг от другата, за да ги обединиш? Не. То е една част, но не е това… Истинското помирение означава, че в Христос Бог е взел греховете ни върху себе си и се е направил грях заради нас. Когато, например, отиваме на изповед не става така, че ние просто си казваме греха и Бог ни прощава. Не, не е това! Ние намираме Исус Христос и му казваме: `Това е твое, а аз ще те направя грях още един път`. И на него това му харесва, защото тази е била неговата мисия, да стане грях за нас, за да ни освободи“.
Това са „красотата“ и „скандалът“ на изкуплението, направено от Исус.“Това е също тайната за ревността на Павел, която го кара да върви напред и да повтаря: любовта на Бога, предал за мен Сина си на смъртта“. Съществува опасността никога да не достигнем до тази истина, “ако ограничим християнския живот“ и го редуцираме до списък от неща, които трябва да се спазват, при което да загубим жарта, силата и любовта в него.
„А философите казват, че мирът е известно спокойствие в реда“, каза Папата: „всичко подредено и спокойно… Това не е християнският мир! Християнският мир е неспокоен мир, който върви напред, за да носи посланието за помирението. Християнският мир ни кара да вървим напред. Това е началото, коренът на апостолското усърдие. Апостолското усърдие не означава да въриш напред, за да създаваш прозелити и статистики: `тази година християните се увеличиха в тази страна, в онова движение…`. Статистиките са хубаво нещо, те помагат, но не това е, което Бог иска от нас, да създаваме прозелити… Това, което Господ иска от нас, е възвестяването на това помирение, което е действителното ядро на неговото послание“.
С висок глас Папата повтори накрая, че Христос е станал грях за нас , че „моите грехове са там, в неговото тяло, в неговата душа“, че „това е влудяващо, но то е красиво, това е истината“, „това е скандалът на кръста“.
Папата завърши: „Да молим Господ да ни дари грижата да възвестяваме Исус, да ни дари малко от онази християнска мъдрост, бликнала от неговата пробита от любов страна. Нека той ни убеди малко в това, че християнският живот не е терапия в последния стадий: да бъдем в мир, докато отидем на небето… Не, християнският живот е пътуване, в живота, с онази загриженост на Павел. Любовта на Христос ни притежава, но ни движи, подтиква с онова чувство, което се изпитва, когато някой разбере, че Бог ни обича. Да молим за тази благодат!“