Catholic-news

За християнина Исус е всичко. От него извира щедростта му. Праведността, която Исус носи е по-голяма от онази на книжниците, от онази, която казва „око за око, зъб за зъб“. Това поясни днес сутринта в проповедта си Папа Франциск, позовавайки се на Евангелието за деня (Мт 5, 38-42) и фокусирайки размишлението си върху следните думи на Исус: „Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата“.
Работата с плесницата „се е превърнала в класика, за да се смеят на християните“. В живота „нормалната логика“ учи, че „трябва да се борим, че трябва да защитаваме мястото си“. Затова този цитат за нас звучи по-скоро така: `Ако някой ти удари плесница, удари му две` така се защитаваме ние“. Папа Франциск добави, че когато съветвал родителите да мъмрят децата си винаги им казвал никога да не ги удрят по бузата, „защото бузата е достойнството“. А след плесницата Исус продължава, за да обясни, че трябва да си дадем и ризата, и горната дреха.
„Праведността, която носи Исус се различава напълно от тази, която казва `око за око, зъб за зъб`“, каза Папата. „Тя е друга праведност!“ Това може да бъде разбрано, когато свети Павел говори за християните като за хора, които нямат нищо, а пък всичко притежават. Това всичко е Исус Христос. Другите неща не са `нищо` за християните. Но за духа на света те са „всичко: богатството и суетата, високите постове, докато Исус е „нищо“. Ако един християнин трябва да извърви 100 километра, въпреки че от него се изискват само 10, то е заради това, че за него това е `нищо` и че той съвсем спокойно ще си даде палтото, ако му поискат ризата“. В това е „тайната на християнското великодушие, което винаги върви редом с добротата: всичкото, което е Исус Христос“.
Християнинът е човек, който прави сърцето си широко“, каза Папата, „с това великодушие, тъй като той притежава всичко, Исус Христос. Останалите неща са добри, полезни, но когато трябва да решава, той винаги избира `всичкото`, с онази благост, християнска благост, която е отличителен знак на Христовите ученици: благост и великодушие. Да се живее така не е лесно, защото наистина те шамаросват, нали? И още как! И то и по двете бузи! Но християнинът е благ, християнинът е великодушен: той разширява сърцето си. А когато открием християни с обрязано сърце, със сърце, което е станало малко, християни, които не са както трябва… това не е християнство: това егоизъм, прикрит под християнството“.
Истинският християнин „умее да разрешава това биполярно противопоставяне, това напрежение между `всичкото` и `нищото`, както е съветвал Исус:` Първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде`.
Царството Божие е това `всичко`, подчерта Папата, „останалото е второстепенно, не е главното. И всички грешки на християните, всички грешки на Църквата, всички наши грешки възникват от това, когато казваме на `нищото`, че е `всичко`, а на `всичкото`…, е, че няма значение… Да се следва Исус не е леко, не е леко. Но също така не е и трудно, понеже Господ така нарежда нещата по пътя на любовта, че можем да продължаваме нататък.Сам Господ прави сърцето ни широко“.
Във връзка с предложенията за плесницата, палтото и стоте километра трябва да молим Господ да разшири сърцето ни, „така че да сме великодушни и добри и да не се борим за дреболии, „за ежедневното `нищо`:
„Когато някой избере `нищото`, от този избор се появяват конфликтите в семейтвото, в приятелствата, също и в обществото. Конфликти, които свършват с война: заради `нищото`! `Нищото` е семето на войните, винаги. Защото то е семето на егоизма. `Всичкото` е онова голямо нещо, то е Исус Христос. Да молим Господ да разшири сърцата ни, да ни направи смирени, добри и скромни, за да имаме в него `всичкото`. И да ни пази от това да създаваме проблеми в ежедневието около `нищото`.