Catholic-news

Да обичаш врага е трудно. Но точно това изиска Исус. За да простим на враговете си, от съществено значение е да се молим за тях на Господ, за да промени сърцата им. Това подчерта сутринта Папа Франциск в проповедта си за вторник от единадесетата седмица на Църковната година.
Как да заобичаме враговете си? В размишленията си към евангелските текстове за деня Папа Франциск постави разтърсващи въпроси, позовавайки се на драмите на човечеството: „Как да обичаме онези, които решават да бомбардират и да убият много хора? Или „Как да обичаме тези, които от любов към парите пречат, за да достигат лекарствата до възрастните хора и по този начин ги оставят да умират?“ Или „Как да обичаме тези, които търсят само личната си изгода, собствената си власт и причиняват така толкова много зло?“ Изглежда „че е трудно да обичаме врага“, но тъкмо това иска Исус.
Литургията през тези дни представя едно направено от Исус „Aggiornamento“ (актуализиране) на закона: от закона на планината Синай до закона на хълма на блаженствата. Папа Франциск подчерта, че всички имаме врагове. По принцип и ние бихме могли да станем врагове на другите.
„Често и ние ставаме врагове на другите: не желаем доброто им, но Исус ни казва, че трябва да обичаме враговете си! А това не е лесно. Не е лесно… Мислим си също, че Исус иска много от нас! Да го оставим на сестрите в клаузура, които са свети. Да го оставим на благочестивата душа, но в нормалния живот това не върви. А трябва! Исус казва: `Не, трябва да го направим, защото в противен случай ще бъдете като митарите, като езичниците. Защото иначе няма да сте християни!`
Тогава как е възможно да заобичаме враговете си? Исус „ни казва две неща“. Преди всичко се отнася до това да гледаме към Отец, „който оставя слънцето да грее над добри и лоши и праща дъжд над праведни и неправедни“, защото Бог обича всички. Исус изисква да бъдем съвършени както е небесният Отец. Отнася се и до това „да подражаваме на Отец с онова съвършенство на любовта“. Исус „прощава на враговете си, прави всичко, за да им прости“. Да се отмъщава не е християнско. Чрез молитвата става възможна любвта към враговете: „Когато някой се моли за този, който причинява страдание на някого, сякаш Господ идва с елей и подготвя сърцата ни за мира“.
„Да се молим!“, каза Папата. „Това е, което Исус ни съветва – `Молете се за враговете си! Молете се за тези, които ви преследват! Молете се!`. А на Бог трябва да казваме: `Промени сърцето му! Той има каменно сърце. Но ти, промени го, дай му сърце от плът, за да има добро чувство и да обича!` Давам ви само този въпрос и нека всеки отговори със сърцето си: `Моля ли се за враговете си? Моля ли се за тези, които не ме обичат?` Ако отговорим с `да`, ще кажа: `Продължавай, моли се повече, това е добрият път.` Ако отговорът е `не`, Господ казва: `Бедният ти. И ти си враг на другите!` Да се молим, за да промени Господ сърцата им. Можем да кажем също: `Но той ми стори нещо много лошо` или пък: `Тези са вършили зло и това обеднява хората и човечеството`. И с този аргумент искаме да насърчим отмъщението или онова `око за око, зъб за зъб`.
Вярно е, че любовта ни прави по-бедни пред враговете. Но тя ни прави бедни като Исус, който „когато дойде при нас, се унижи и стана беден за нас“. Някой може да каже, че не е хубаво нещо, „когато врагът ме прави по-беден“. Според критериите на света тук става въпрос за нещо лошо. Но това е пътят, по който е вървял Исус, който от богат е станал беден за нас. В тази бедност, „в това унижение на Исус е благодатта, която оправда всички ни, която ни направи богати. Това е тайната на спасението“.
Накрая Папата призова участниците в тази литургия да помислят за враговете си, да я пожертват за тях: „Исус, жертвата на Исус, за тях, за онези, които не ни обичат. Но и за нас, за да ни научи Господ на тази толкова трудна, но толкова красива мъдрост, за да ни направи да приличаме на Отца, на нашия Отец, който оставя слънцето да грее над добрия и над лошия. А той ще ни направи подобни на Сина, на Исус, който в унижението си стана беден, за да ни направи богати с бедността си“.