Catholic-news

За да можем да молим „Отче наш“, сърцето ни трябва да бъде в мир с братята. Християните вярваме, че Бог е баща, което означава, че той е много близо до нас, не е анонимен и не е „космически“ Бог. С тези думи се обърна Папа Франциск тази сутрин към присъстващите на Светата Евхаристия в Каза Санта Марта сътрудници на дикастерия и на ватиканските музеи.
Молитвата не е магия, тя се състои в това да се довериш на прегръдката на Отец. Проповедта на Папа Франциск бе съсредоточено върху молитвата „Отче наш“, на която Исус учи учениците си, както говори днешното Евангелие (Мт 6, 7-15). Исус веднага ни дава съвет относно молитвата ни да не губим време в излишни думи, да не шумим с шума на света, с шума на суетата“. С молитвата не се прогонва магия, каза Папата: „Някой ми разказа: когато някой отива при магьосник, му се казват много думи, за да го излекуват. Но това е езическо“. Исус ни учи „да не отиваме при него, дърдорейки“, защото: „вашият Отец знае от какво имате нужда, още преди да поискате от него (срвн. Мт 6, 8).
Първата дума в молитвата „Отче наш“ е „Отец“, „ключовата дума на молитвата. Без да произнесем и почувстваме тази дума, не може да се молим: „На кого се моля? На Бога, Всемогъщия? Твърде далеч. Ах, това не го усещам. И Исус не го е усещал. Тогава на кого се моля? На космическия Бог? Днес това е малко навик, нали?… Да се молиш на космическия Бог, нали? Този политеистичен начин, идващ с културата на `светлината`… Трябва да се молиш на Отец! Това е силна дума: `Отец`. Трябва да се молиш на този, който те е създал, който ти е дал живота, на теб. Не на всички: `всички` е много анонимно. На теб! На мен! И на този, който те придружава в твоя път: той познава целия му живот. Всичко: това, което е добро и което не е добро. Той знае всичко. Ако не започваме молитвата с тази дума, произнесена не просто с устата, а със сърцето, тогава не можем да се молим като християни.
„Татко е силна дума, която отваря вратите“, каза Папата. В момента на жертвата Исаак забелязва, че нещо не е наред, защото го няма жертвеното животно, но той се доверява на своя баща, „хвърля притеснението си в сърцето на своя баща“. „Татко“ е думата и на онзи син, който си тръгва със своя дял от наследството и след това отново иска да се върне у дома. И онзи баща „го видял, че идва и забързал насреща му и се хвърлил на шията му“. „Татко, съгреших“: това е ключовата дума за всяка молитва: „да се почувстваш обичан от бащата“.
„Ние имаме един баща. Който е много близо, нали? Който ни прегръща… Всички грижи и тревоги, които можем да имаме – да ги оставим на бащата: той знае от какво имаме нужда. `Какво? Кой баща? Моят баща?` Не: нашият баща! Защото аз не съм единствено дете, никой от нас не е, и ако не мога да бъда брат, тогава ще е трудно да мога да бъда дете на този баща, защото той е баща на всички. На мен, разбира се, но и на другите, на моите братя. И ако не съм в мир с моите братя, не мога да му казвам `татко`.
Така се обяснява фактът, че Исус, след като ни научил на „Отче наш“ подчертава: „Ако не простите на човеците, тогава и вашият Отец няма да ви прости прегрешенията“ (срвн. Мт 6, 15). „Толкова е трудно да прощаваш на другите“, каза Папата, „наистина трудно, защото винаги носим в нас тази неприязън и си мислим: `Този ме наби, но само почакай…` за да му върнем `услугата`“.
„Не, не, не можем да се молим, когато имаме врагове в сърцето, с братя и врагове в сърцето не можем да се молим“ завърши Папата своите размишления. „Това е трудно. Да, трудно, не е лесно. `Отче, не мога да казвам татко, не успявам`. Това е истина: разбирам го. `Не мога да казвам: Отче >наш<, защото този ми направи това и това…`. Не може така! `Такива трябва да заминат за ада, нали? Те нямат нищо общо с мен!` Да, наистина не е лесно. Но Исус обеща Светия Дух: той е, който ни учи, как отвътре, от сърце да казваме `Отче` и `наш`.
Да молим днес Светия Дух да ни научи да казваме `Отче`, да ни научи да можем да казваме Отче `наш`, като сключим мир с всички наши врагове.