Catholic-news

Християнинът трябва да моли Бог за благодатта да може да обича и да не се отклонява от пътя заради безполезни съкровища. Това подчерта в петък сутринта Папа Франциск в проповедта си в параклиса на ватиканския духовен дом „Санта Марта“.
Преследването на единственото съкровище, което можем да вземем със себе си в живота след живота е причина за това да бъдеш християнин, каза Папата в размишленията си върху днешното Евангелие (Мт 6, 19-23). Това е причината, която Исус обяснява на учениците си: „Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (срвн. стих 21). Проблемът е там, че богатствата се объркват. Има „опасни богатства“, които съблазняват, но е необходимо да оставим натрупаните през живота богатства, които губят своя смисъл при смъртта. Папата каза с ирония: „Никога не съм виждал кола , пренасяща вещи, след погребалното шествие, никога“. Има обаче едно съкровище, което можем да вземем със себе си, съкровище, „което никой не може да ни открадне“, което не се състои от това, „което си спестил за себе си, а от това, което си дал на другите“.
„Всяко съкровище, което сме дали на другите, ще вземем със себе си“, каза Папата. „И това ще е наша `заслуга` в кавички, защото се отнася до `заслугата` на Исус Христос в нас! И това можем да вземем. Господ ни позволява да го вземем. Любовта към ближния, служението, търпението, добрината, нежността са чудесни съкровища: тях ще вземем, `останалите не`.
Както пояснява Евангелието, съкровището, което има стойност в очите на Бога, е онова, което се събира за небето още на земята. Но Исус прави още една крачка: той свързва съкровището със сърцето, създава връзка между двете понятия. Той го прави, тъй като нашето сърце е „неспокойно сърце“, което Господ е саздал така, че да може да го търси:
„Господ ни направи неспокойни, за да го търсим, за да го намерим, за да растем. Но ако съкровището ни е съкровище, което не е близко до Господ, което не е при Господ, сърцето ни става неспокойно за неща, които не са добри… Много хора, също и ние, са неспокойни… Сърцето ни се изморява, за да имаме това, за да постигнем онази цел, то никога не е доволно, уморява се, става лениво, става сърце без любов. Умората на сърцето. Да помислим за нея. Какво имам аз? Едно уморено сърце, което иска да се нареди добре, три-четири неща, хубава сметка в банката – това или другото? Или едно неспокойно сърце, което все повече търси нещата, които не може да има, Господните неща? Това неспокойствие на сърцето винаги трябва да се поддържа.
Тук Христос говори и за „окото“, символ „за намерението на сърцето“, повлияваща тялото: любящото сърце прави тялото светло, „лошото сърце“ го прави тъмно. От противоречието между светлината и тъмнината „зависи оценката ни за нещата“. Това е доказателство за факта, че от „каменното сърце“, което е привързано към земните съкровища, „към егоистичното съкровище, което може да стане и съкровище на омразата“, водят началото си войните. Папата се помоли срещу това чрез застъпничеството на свети Алойз Гонзага:
„Нека Господ направи всички тези части на сърцето, които са от камък, човешки, с онова неспокойствие, с онзи добър подтик, за да вървим напред, да го търсим и да се оставим да бъде търсени от него.Нека Господ промени сърцата ни! Така ще ни спаси той. Ще ни спаси от съкровищата, които при срещата с него не могат да ни помогнат в служението за другите. Той ще ни подари и светлината, за да можем да разпознаваме и преценяваме истинското съкровище: според неговата истина. Нека Господ промени сърцата ни, за да търсим истинското съкровище и по този начин да станем хора на светлината, а не хора на мрака“.