Catholic-news

Богатствата и грижите на света задушават Божието Слово.Трите стълба на християнския живот са избор, завет и обещание. Християнинът трябва да се повери на Отец и по този начин да живее настоящето без страх от това ,което ще случи. Това подчерта Папа Франциск в днешната си проповед в „Domus Sanctae Marthae“. „Словото умира, защото не се съхранява“ , каза Папата. „ то бива задушавано. В такъв случай човек служи на богатството и грижите, а не на Божието Слово. … Какво правят грижите? Те просто ни отнемат от времето“.
Целият ни живот почива на три стълба: единият в миналото, другият – в настоящето и третият в бъдещето. Стълбът на миналото е „онзи на избора от Господ“. Всеки от нас може да каже, че „Господ ме е избрал, че ме е обикнал, че ми казва: `Ела!` С Кръщението той ме е избрал, за да вървя по пътя на Христос“. Бъдещето засяга пътуването към едно обещание, тъй като Господ ни е обещал нещо. Настоящето е „нашият отговор на този толкова добър Бог, който ме е избрал“. Бог „обещава нещо, предлага ми съюз и аз сключвам съюз с него. Това са трите стълба на цялата история на спасението“.
Който е привързан към богатствата, не се интересува нито от миналото, нито от бъдещето. Богатството е идол. Нямам нужда от минало, от обещание, от избор, от нищо. Който е загрижен за това, което може да се случи, прерязва отношенията си с бъдещето – `Ах, как ще бъде това?` – и бъдещето се превръща в нещо футуристично, не, то не ти дава ориентация за обещание, остава объркано, само.
По тази причина Исус казва: „Или ще следват Божието царство, или богатствата и грижите на света“. С кръщението ние сме избрани от него с любов и имаме баща, който ни довежда на пътя. Също и бъдещето е пълно с радост, „защото сме на път към едно обещание“. Господ „е верен, той не разочарова“, каза Папата. Затова и ние сме призвани, без разочарование да правим, каквото можем, без да забравяме, че имаме един баща, който ни е избрал в миналото. Папата предупреди, че богатствата и грижите са две неща, „които ни карат да забравяме миналото си и да живеем така, като че ли нямаме баща“. По същия начин и настоящето ни е нещо, което не е наред:
„Да забравяш миналото, да не приемаш настоящето, да обезобразяваш бъдещето: това е, което правят богатствата и грижите. Господ казва: `Спокойно! Търсете Божието царство и неговата правда и всичко останало ще ви се придаде`. Да молим Господ за благодатта с грижите, с идолослужението на богатствата да не изпадаме в заблуждение и непрекъснато да помним факта, че имаме баща, който ни е избрал. Да помним, че този баща ни е обещал нещо добро, което е в това, че сме на път към онова обещание и да имаме кураж да приемаме настоящето такова, каквото идва. Да молим Господ за това!“