Catholic-news

Папа Франциск започна проповедта си на сутрешната Света Евхаристия по случай празника Рождение на свети Иван Кръстител в „Domus Sanctae Marthae“, която той отслужи заедно с председателя на Папаския съвет за култура, кардинал Джанфранко Равази, с поздравление за именния ден на всички, които носят името на Предтечата. Не винаги е лесно да бъде разбрана фигурата на този светец: „Ако погледнем живота му, той е пророк, мъж, който е велик, а след това намира нещастен край.“ „Кой тогава е Иван Кръстител?“, запита Папа Франциск и поясни сам: „Аз съм глас, глас в пустинята.“ При това става дума за глас без слово, „защото Словото не е той, а друг“. Така се обяснява тайната на Иван Кръстител: „Той никога не влиза във владение на Словото, той е онзи, който показва пътя, очертава го“. Смисълът на живота на Иван Кръстител се състои следователно в това да насочва към някой друг.
Папата призна, че бил впечатлен как Църквата избрала за празника на Иван Кръстител годишно време, в което дните са най-дългите през годината и с най-много светлина. Фактически „Иван Кръстител бил мъж на светлината, той носел светлината, но не той бил светлината, а я отразявал“. Той „е като луна“. Когато Исус наченал своето благовестие, светлината на Иван Кръстител започнала да намалява и да угасва: „Глас, не Слово; светлина, но не собствена.“
„Изглежда като че ли Иван Кръстител е нищо“, каза Папата. „Това е призванието му: да стане нищо. И когато разглеждаме живота на този толкова велик, толкова силен мъж – всички вярвали, че той е Месията – когато разглеждаме този живот, как той става нищо чак до тъмнината на затвора, ние гледаме една голяма тайна. Ние не знаем какви са били последните дни на Иван Кръстител. Не го знаем. Знаем само, че е бил убит, главата му върху голям поднос, като големият подарък на една танцьорка за една прелюбодейка. Мисля, че не може да се падне по-ниско от това да станеш нищо. Това бил краят на Иван Кръстител.“
В затвора Иван Кръстител преживял съмнението, уплашил се и повикал учениците си, за да отидат при Исус и да го попитат: „Ти ли си този или трябва да чакаме някой друг?“ Папата обърна внимание на тъмнината и болката в живота му. И това не му било спестено: Фигурата на Иван Кръстител ме кара да мисля толкова много за Църквата.“
Църквата „съществува, за да благовести, за да бъде глас на Слово, на своя годеник, който е Словото. Църквата съществува, за да възвестява това Слово чак до мъченичеството. Именно на мъченичеството, което е в ръцете на високомерните, на горделивите на земята. Иван Кръстител можеше да се направи на важен, можеше да каже нещо за себе си, но това не му е дошло на ума, а само да насочва да слушат гласа, не Словото. Тайната на Иван Кръстител. Защо той е свят и без грях? Защото никога, никога не е приемал за някоя истина, че идва от него. Той не е искал да бъде идеолог. Мъжът, който отрекъл себе си, за да се възвиси Словото. И ние като Църква можем днес да помолим за благодатта да не бъдем идеологизираща Църква…“
Църквата „трябва да слуша Словото на Исус и да стане глас, да го възвестява смело“. Това „Църквата без идеология, без собствен живот: Църквата, която е ‚mysterium lunae’, която получава светлината си само от своя годеник и трябва да стане малка, за да расте“.
„Това е примерът, който ни поднася Иван Кръстител“, каза Папата в заключение, „за нас и за Църквата. Църква, която е винаги в служба на Словото. Църква, която никога не взема нещо за себе си. Днес се молихме за благодатта на радостта, молихме Господ да изпълни тази Църква с радост в служението на Словото, да бъде глас на това Слово, да възвестява това Слово. Да молим за тази благодат: достойнството на Иван Кръстител, без собствени идеи, без Евангелие, на което се гледа като на собственост, само Църква, която е глас и сочи към Словото и то до мъченичество. Амин.“