Catholic-news

Днешната проповед на Папа Франциск в параклиса на духовния дом „Санта Марта“ бе фокусирана върху първото литургично четиво за деня от книгата Битие (13, 2.5-18), в което се говори за дискусията, произлязла между Авраам и Лот заради поделянето на земята. Папата каза: „Когато чета този текст, си мисля за Близкия Изток и се моля много на Господ да даде на всички мъдростта, тази мъдрост – ние не искаме да се борим за мира, аз тук, а ти там“.
Авраам не престава да върви. Той е напуснал земята си, за да върви, „той не знаел накъде, но тръгнал, накъдето Господ му казавал да върви“. Той продължавал да върви, защото вярвал в Божието Слово, „ което го призовало да излезе от земята си“. Този, може би, деветдесетгодишен мъж гледа към земята, която му показва Господ, и вярва.
„Авраам напуска земята си с едно обещание: целият му път е пътуване към това обещание. Неговият път е също първообраз на нашия път. Бог призовава Авраам, един човек, и от този човек прави народ. Когато погледнем книгата Битие, можем да намерим в началото, при сътворението, че Бог сътворява звездите, растенията, животните, той създава тези, тези, тези – но той създава човека – в единствено число, един човек. Бог е, който винаги ни говори в единствено число, тъй като ни е създал по свой образ и подобие. Бог ни говори в единствено число. Той говорил на Авраам и му обещал нещо, призовал го да излезе от земята си. Ние християните сме призовани в единствено число – никой от нас не е християнин по чиста случайност! Никой!“
Папа Франциск подчерта, че има поименно призоваване с обещание: „Продължавай, аз съм до теб! Аз вървя до теб!“ Това е знаел Исус, който също се обръщал към Отец в най-тежките моменти.
„Бог ни придружава“, каза Папата, „Бог ни призовава по име, Бог ни обещава наследство. Ето това е сигурността на християните. Тук не става въпрос за някаква случайност, това е призвание! Призвание, което ни кара да вървим напред. Да си християнин е призвание от любов, от приятелство. Призвание да станеш Божие дете, брат на Исус. Да станем плодовити в предаването на това призвание на другите. Да станем инструменти на това призвание. Има толкова много проблеми, толкова много. Има трудни моменти: Исус е преминал през много от тях! Но винаги с онази сигурност: `Господ ме е призовал. Господ е при мен. Господ ми е обещал`.“
Господ „е верен, защото не може да се отрече от себе си: той е верността“… Когато мислим върху този откъс, в който Авраам „е помазан за баща“, за първи път: „баща на народите“, трябва да мислим и за себе си, които сме помазани в Кръщението, и за своя християнски живот:
„… Някой ще каже: `Отче, но аз съм грешник`… Но всички ние сме. Това е известно, проблемът е: да си грешник, да продължаваш да вървиш с Господ, да вървиш с онова обещание, което той ни е направил, с онова обещание за плодородие и да казваме на другите, да им разказваме, че Господ е при нас, че Господ ни е избрал и че не ни оставя сами, никога! Тази сигурност на християнина ще ни се отрази добре. Нека Господ дари на всички ни това желание да продължаваме да вървим напред, както е вървял Авраам, , сред проблемите. Но да вървим с онази сигурност, че той, който ме е призовал, който ми е обещал толкова много красиви неща, е при мен.“