Catholic-news

Има хора , които си слагат маска на християни и правят грешката да са или прекомерно повърхностни, или упорито сковани. При това те забравят, че истинският християнин е човек на радостта, който строи вярата си върху скалата на Христос. С тези думи се обърна днес Папа Франциск към присъстващите на утринната литургия в параклиса на „Domus Sanctae Marthae“.
Упорити и тъжни. Или весели, но без представа за християнската радост. Така Папата описа противоположните в известен смисъл „домове“, в които живеят две категории верни, като и при двете има тежък дефицит: те се основават на християнство, съставено от думи, а не на скалата на Христовото Слово.
„В историята на Църквата има два вида християни: християни на думите – онези, които говорят `Господи, Господи, Господи` – и християни, които наистина действат. Винаги е имало изкушение да се живее християнството без скалата, която е Христос. Единственият, който ни дава свободата да наричаме Бог `баща` е Христос или скалата. Той е единственият, който ни носи в трудни моменти, нали? Както Исус казва: ще дойдат дъждове, ще придойдат реки, ще духнат ветрове, но щом я има скалата, има сигурност. Касае ли се обаче само до думи, те отлитат, няма никаква полза от тях. Това е изкушението на християните на думите, на християнството без Исус, християнство без Христос. И това е ставало, става и днес в Църквата: да си християнин без Христос.“
Папата продължи да анализира тези „християни на думи“ и изброи отличителните им белези. Първият тип, който той определи като „гностичен“, вместо да обича скалата, се наслаждава на красиви думи, като се носи по повърхността на християнския живот. Другия тип от тези „християни на думи“ Папата нарече „пелагиански“. Те се отличават с прекалено сериозен и постоянно напрегнат начин на живот: християни, които „гледат към земята“.
„Това изкушение го има и днес. Повърхностни християни, които вярват в Бог, в Христос, но го правят много разсеяно: не Христос е, който дава основата. Това са модерните гностици. Изкушението на гностицизма. Християнство без усилие. От другата страна са онези, които вярват, че християнският живот трябва да се вземе насериозно по такъв начин, така че в крайна сметка те бъркат солидността и здравината с мрачната скованост. Те са вцепенени! Те вярват, че за да си християнин, трябва да обличаш винаги траурни дрехи“.
Факт е, че има много такива християни. Но „те не са християни, те се маскират на християни. Те не знаят какво е Господ, не знаят какво е скалата, на тях им липсва свободата на християните. И за да го кажем малко по-просто: те нямат радост“.
„На първите е присъща известна повърхностна `веселост`. Другите живеят в постоянно траурно бдение, но не знаят какво е християнската радост. Не знаят да се наслаждават на живота, който ни дава Исус, защото не знаят да говорят с Исус. Те не се чувстват настроени за Исус, с онази сила, която дава Исус. Те нямат не само радост: те нямат свобода. Едните са роби на повърхностност, на разсеяния живот, другите са роби на сковаността, те не са свободни. В живота им няма място за Светия Дух. Духът е този, който ни дарява свободата! Господ ни кани днес да построим християнския си живот върху него, върху скалата, която ни подарява свободата, която ни изпраща Духа, който ти дава да вървиш изпълнен с радост напред по пътя, с неговите съвети.