Catholic-news

Господ призовава да сме търпеливи и честни и винаги да вървим заедно с него. Господ винаги избира начина, по който да влезе в живота ни. Затова е необходимо търпение от наша страна, защото не винаги можем да го видим. Това подчерта тази сутрин Папа Франциск в утринната си проповед. В литургията участва група служители на здравната служба на Ватикана, придружавана от лекаря на Папата, д-р Патрицио Полиска.
Господ бавно навлиза в живота на Авраам. Той е на 99 години, когато Бог му обещава син. Докато в живота на прокажения влиза веднага: Исус изслушва молитвата му, докосва го и така извършва чудо. Папата разгледа това как Исус решава да влезе в нашия живот и живота на народа. „Когато Господ идва, той не го прави по един и същи начин. Няма `протокол за действие` на Бога в нашия живот, няма такова нещо.“ Веднъж Бог го прави по един начин, друг път – различно, „но винаги го прави той. Винаги я има срещата между нас и Господ“.
„Господ винаги избира начина, за да влезе в живота ни. Често го прави толкова бавно, че рискуваме да загубим малко търпение: `Но, Господи – кога накрая?` И се молим, молим… А той не идва в живота ни. Друг път, когато мислим за това, което Господ ни е обещал, сме малко неверни, малко скептични и се усмихваме скришом като Авраам… Така се казва в първото четиво: ` И падна Авраам ничком, засмя се` … Малко скептицизъм: ` Нима от стогодишен ще произлезе син? И деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?`
Също и Сара е скептична при дъбовете на Мамре (срвн. Бит 18, 1-15), когато трима ангели ще и кажат същото , което е казано на Авраам: „Колко често ставаме нетърпеливи или скептични, когато Господ не идва, не прави чудеса и не върши това, което ние искаме от него.“
„А той не го прави, защото, изправен пред скептици, не може да го направи. Господ не бърза. Но в отношението към нас и той има много търпение. Не само ние трябва да сме търпеливи: и той! Той ни чака! И ни чака до края на живота ни! Да помислим за добрия разбойник: точно накрая той признава Бог. Той върви с нас, но често не може да се види, както в случая с учениците от Емус. Господ взема участие в живота ни – това е сигурно! – но често ние не го виждаме. Това налага търпението ни. Но и Господ, който върви с нас, има много търпение към нас.
Папата обърна внимание особено на тайната на търпението на Бог, по чийто път са нашите стъпки.Понякога в живота „нещата стават толкова мрачни и има толкова много тъмнина, че когато се намираме в трудности, просто ни се иска да слезем от кръста. Това е точният момент: нощта е най-тъмна, когато наближава зората.Винаги, когато слизаме от кръста, го правим пет минути преди да дойде освобождението, в момент на най-голямо нетърпение.“
„На кръста Исус усетил, че го предизвикват: Слез, слез! Хайде!` Търпение докрай, защото той има търпение към нас. Той винаги идва, съдейства ни, но го прави по негов начин, когато сметне, че е най-добре. Той ни казва само това, което е казал на Авраам: `Ходи пред мене и бъди непорочен`. Този е пътят с Господ и той се намесва, но трябва да чакаме, да чакаме точния момент, да вървим винаги в неговото присъствие и да се опитваме да бъдем непорочни. Да молим Господ за тази благодат: да вървим в неговото присъствие и да бъдем непорочни.“