Catholic-news

Християнинът е призован да бъде смел в слабостта си. Понякога е необходимо да признаем, че сме слаби и да бягаме без носталгия по греха. Това подчерта Папа Франциск тази сутрин в проповедта си върху днешните литургични четива (Бит 19, 15-29м Мт 8, 23-27) в параклиса на духовния дом „Санта Марта“, като се концентрира върху възможните нагласи в конфликтни ситуации и при трудности.
Първата нагласа е мудността на Лот. Той решава да напусне града, преди да бъде разрушен. Но го прави много бавно. Ангелите го подканят да бяга, но Лот бил неспособен да се дистанцира от злото, от греха. „Искаме да напуснем, решени сме, но има нещо, което ни тегли обратно“, каза Папата. Лот дори преговаря с ангела:
„Трудно е да се сложи чертата под ситуацията на греха. Трудно е!Това е трудно и при изкушение! Но гласът Божи ни казва: `Бягай! Там не можеш да се бориш, защото огънят, сярата, ще те убият. Бягай!`Света Тереза на Детенцето Исус ни учи, че понякога, в някои изкушения единственото решения е в това да бягаш и да не се срамуваш от това; да признаем, че сме слаби и че трябва да бягаме. Нашият народ го казва със своята обикновена мъдрост малко иронично: `Войник, който бяга, ще е от полза за нова война`. Бягаме, за да вървим напред по пътя на Исус.“
След това ангелите нареждат на Лот да не поглежда назад, да бяга и да насочи погледа си само напред. Това може да бъде разбрано като съвет за превъзмогване на носталгията по греха. Папата каза: „Да помислим за народа в пустинята. Той имал всичко, обещанията, всичко. И въпреки това я имало и носталгията по лука на Египет.“ Този носталгичен копнеж накарал народа да забрави, че е ял онзи лук на трапезата на робството: „Имало я носталгията да се обърнеш, да се върнеш.“ А съветет на ангелите е мъдър: „Не гледай назад! Върви напред! Не бива да постъпваме като жената на Лот, трябва да сложим чертата под онази носталгия, тъй като го има и изкушението на любопитството.“
„Да бягаме от греха без носталгия“, каза Папата настойчиво. „Любопитството нищо не помага, то вреди! `Но как може да се прави това в този толкова грешен свят? Какво ще стане с този грях? Искам да знам…` Не! Остави го! Любопитството ще ти навреди! Бягай и не гледай назад! Ние сме слаби, всички, и трябва да се защитаваме.“
До третата ситуация се стига в лодката (срвн Мт 8, 23-27): „Там има страх. Когато на езерото се разразява голяма буря, лодката се напълва с вода от вълните. `Господи, спаси ни, загиваме!` Така казват те. Страхът! И той е изкушение от дявола: Да се страхуваш да продължиш по пътя на Господ.“
Идва изкушението, което казва: „По-добре да остана тук, където съм в безопасност.“ Но това е „робството на Египет! Страх ме е да вървя напред – страхувам се накъде ще ме заведе Господ“. Но страхът не е добър съветник. Исус е казвал много пъти: „Не се бойте!“ Страхът не помага.
Четвъртата нагласа „е благодатта на Светия Дух“. Когато Исус укротява разбушувалата си вода на езерото, учениците в лодката били много учудени. Папата подчерта, че във връзка с греха, копнежа си по старото и със страха винаги трябва да се обръщаме към Господ:
„Да гледаме към Господ, да съзерцаваме Господ. Това ни подарява това толкова красиво учудване от новата среща с Господ. `Господи, изкушавам се от това: искам да остана в тази ситуация на грях; Господи, любопитен съм и искам да знам за тези неща; Господи, страх ме е`. И те са гледали към Господ: `Спаси ни, Господи, ще загинем!` И така дошло учудването от новата среща с Исус. Ние не сме нито наивни, нито хладки християни, ние сме храбри и смели. Слаби сме, но трябва да бъдем смели в нашата слабост. Често нашият кураж трябва да се изрази в бягство, при което да не се обръщаме назад, за да не изпаднем в лоша носталгия. Да не се страхуваме и винаги да гледаме към Господ!“