Catholic-news

В днешната си проповед в параклиса на дома за гости „Санкта Марта“ във Ватикана Папа Франциск, базирайки се на днешното Евангелие (Лк 7, 11-17), размишлява за Църквата, която като смела жена защитава своите деца, за да ги заведе на срещата с Исус.
Исус има способността да страда с нас, да бъде близо до нашите страдания и да ги направи свои. Исус имал голямо състрадание към онази вдовица, която била загубила единствения си син. Исус „знаел какво означавало една жена да бъде вдовица по онова време“. Той имал специална любов към вдовиците и се грижел за тях. При прочита на този откъс от Евангелието „си мисля, че тази вдовица е и образ на Църквата, тъй като и Църквата в известен смисъл е вдовица“.
„Годеникът и го няма и тя върви през историята с надеждата да го намери, да го срещне. Тя ще бъде последната невеста. Но през това време тя – Църквата – е сама! Видимият Господ не е тук. Това ме кара да мисля за овдовялата Църква. Тази смела Църква, която защитава децата си като онази вдовица, която отишла при подкупния съдия, за да ги защитава и накрая спечелила. Нашата Майка Църква е смела! Тя има куража на жена, която знае, че децата и принадлежат и че трябва да ги защитава и да ги води към срещата с нейния годеник.“
Папа Франциск напомни за образите на няколко вдовици от Библията и особено за смелата макавейска вдовица и нейните седем синове, които претърпели мъченичеството, за да не отрекат Бога (срвн. 2 Мак 7, 1-42). Библията казва, че тази жена говорила на синовете си на майчиния си език, на диалект. Така ни говори и нашата Майка Църквата „на диалект“, „на онзи език на правоверие, който всички разбираме, на онзи език на катехизиса, който ни дава силата да се борим срещу злото“.
„Това измерение на вдовство на Църквата, която минава през историята с надеждата, че ще се срещне със своя годеник, ще го намери… Такава е нашата Майка Църквата! Тя е Църква, която, ако е вярна, може да плаче. Ако Църквата не плаче, тогава нещо не е наред. Тя плаче заради децата си и се моли! Църква, която върви напред и отглежда децата си, дава им сила и ги придружава до последната раздяла, за да ги остави в ръцете на годеника си, когото накрая и тя ще срещне. Това е нашата Майка Църквата! Виждам я в тази вдовица, която плаче. А какво казва Господ за Църквата? `Не плачи! Аз съм при теб, съпровождам те, очаквам те там, на сватбеното тържество, на последния сватбен празник, онова сватбено тържество на Агнеца. Спри, този твой син, който беше мъртъв, е жив сега!“
В това се състои диалогът на Господ с Църквата. Църквата защитава децата си, „но когато вижда, че те са мъртви, тя плаче, а Господ и казва: `Аз съм при теб и твоето дете е при мен`“. Така, както Исус заповядал на младия мъж от Наин да стане от носилката си, заповядва много пъти и на нас, „когато сме мъртви заради греха и тръгваме, за да молим за прошка“.
В прошката „Исус ни връща Майката“, каза Папата накрая. „Нашето помирение с Господа не приключва с диалога: `Аз, ти и свещеникът, който ми дава опрощението`“. То приключва тогава, когато той ни връща Майката. С това свършва помирението, защото няма път в живота, няма прошка, няма помирение извън Майката Църква. И когато гледам тази вдовица, се сещам за този диалог, малко неорганизирано… Но в тази вдовица виждам образа на вдовството на Църквата, която е на път, за да търси годеника си. Бих искал да помоля Господ за благодатта винаги да се доверяваме на тази добра майка, която ни защитава , която ни учи, която ни отглежда и ни дава да говорим `диалекта`.