Catholic-news

Празникът на свети Матей апостол. Папа Франциск размишлява в „Санта Марта“ върху Евангелието за обръщането на евангелиста Матей (Мт 9, 9-13), спирайки се върху погледа на Исус, който променя живота.
Исус поглежда в очите митаря Матей, който бил всеизвестен грешник. Парите били животът му, неговият кумир. Но той „усетил в сърцето си погледа на Исус, който гледал към него“:
„И онзи поглед го пленил напълно, той променил живота му. Казваме: той го обърнал. Той променил живота му. Матей станал и тръгнал след него. И това е истина: погледът на Исус винаги кара човека да стане. Поглед, който ни вдига нагоре, който никога не те напуска, нали? Никога! Той никога не те унижава. Той те кани да станеш. Поглед, който те води към растеж, който те кара да вървиш напред, който те окуражава, защото те обича. Кара те да усетиш, че те обича. А това дава онзи кураж да го последваш: `И той стана и тръгна след него`.“
Папата подчерта, че погледът на Исус няма нищо „магическо“: „Исус не е бил специалист по хипноза. Исус поглеждал всеки един и всеки чувствал, че той го е погледнал, сякаш Исус го вика по име… И този поглед променял живота, на всички“. По този начин той променил Петър, който срещнал погледа му, след като се отрекъл от него и плакал горчиво. След това Папа Франциск обърна внимание на последния поглед на Исус от кръста: „Той погледнал майката, погледнал ученика и ни казал с този поглед, че неговата майка е наша майка и че Църквата е майка. С един поглед.“
После погледнал добрия разбойник и отново Петър, „който след Възкресението бил изпълнен със страх и му задал онези три въпроса: `Обичаш ли ме?` Поглед, който го изпълнил със срам. Ще бъде добре за нас да размислим за този поглед, да се молим за него и да се оставим да бъдем погледнати от него.
Исус отива в къщата на Матей и докато е на масата, идват много грешници: „Говорело се. И цялата компания – не точно най-чистата – се почувствала поканена за онази вечеря“, както се казва в притчата за царя, който заповядал на слугите да тръгнат по кръстопътищата, за да поканят всички, които срещнат – и добри, и лоши – на сватбата на сина.
„И грешниците, митарите и грешниците, почувствали… да, Исус бил погледнал тях, и аз мисля, че онзи поглед на Исус към тях е бил като полъх над жарта и те усетили, че в тях има още огън и че Исус ги кара да се издигнат, че им връща достойнството. Погледът на Исус винаги ни прави достойни, той ни дава достойнство. Това е щедър поглед. Да, погледнете какъв учител: той яде с измета на града! Но сред онази мръсотия бил пламъкът на копнежа за Бог, пламъкът на подобието на Бог, от който те искали някой да им помогне да пламнат. И това направил погледът на Исус“.
„Всички ние сме усетили през живота си този поглед“, каза Папата в заключение, „и то не веднъж: много пъти! Може да е бил някой свещеник, който ни е наставлявал в учението или ни е прощавал греховете.. може би помощта на хора, които са били настроени приятелски. Да, ние всички ще застанем пред този поглед, пред този чуден поглед. И ще продължим в живота, съзнавайки, че той ни гледа. Но и той ни очаква, за да ни погледне окончателно. И онзи поглед на Исус върху нашия живот ще продължава винаги, той ще бъде вечен. Моля всички тези светци, които Исус е погледнал, да ни подготвят да бъдем погледнати в живота и да ни подготвят за онзи последен – пръв! – поглед на Исус.“