Catholic-news

За теста, с който човек може да провери дали е християнин говори Папа Франциск тази сутрин на Светата Евхаристия в „Санта Марта“. Той предупреди отново за „изкушението от духовното благополучие“, което пречи да обичаме Христос напълно.
Винаги дебне опасността от хладкост, от една пресметлива и предпазлива вяра, каза Папата, основавайки се на днешното Евангелие (Лк 9, 18-22). В този откъс Исус пита учениците си за кого го мислят хората. Въпросът на Исус към учениците му: „А вие за кого Ме мислите?“ се отнася и до нас. Папата посочи няколко отговора, в които личи незрялата вяра. “Кой съм аз за теб? Ръоводител на компания, добър пророк, добър учител, някой, който влияе добре на сърцето ти? Всичко е вярно. Дали съм някой, който върви с теб през живота, който ти помага да вървиш напред, да бъдеш малко по-добър? Да, вярно е, но то не е всичко.“
„Светият Дух е бил този, който развълнувал сърцето на Петър, така че той да може да каже кой е Исус. Дали той е Месията, синът на живия Бог – това е тайна, нали? Кой може да го обясни… Но той го казал. И ако всеки един от нас каже на Господ по време на молитва, с поглед към тавернакула: `Ти си Месията, синът на живия Бог`, първо той не го казва от себе си, трябва да е Светият Дух, който му го казва. И второ: подготви се, защото той ще ти отговори: `Вярно е`“.
След отговора на Петър Исус нарежда на учениците да не казват това на никого. След това им съобщава за страданията си, за смъртта си и възкресението си. Папата напомни за реакцията на Петър, както я описва свети Матей, когато той казва: „Това никога няма да се случи!“ Петър е уплашен, ядосан е не повече и не по-малко от много християни, които казват: `Това никога няма да се случи! Ще те следвам дотам. Става въпрос за начин да се върви след Исус, за да бъде опознат до определен момент.
„Това е изкушението на духовното благополучие“, каза Папата: „Имаме всичко, имаме Църквата, имаме Исус Христос, тайнствата, Божията Майка, всичко, добра работа за Божието царство. Всички сме добри, всички. Трябва поне да го мислим, защото ако мислим обратното, е грях! Но духовното благополучие `до определен момент` не е достатъчно. Като онзи богат мъж: той искал да върви с Исус, но само до определен момент. Липсва онова последно помазване на християнина, за да бъдеш наистина християнин: помазването с кръста, помазването с унижение. Той самият се унижи до смърт. Това е пробният камък, проверката на нашата християнска действителност: дали съм християнин заради културата и благосъстоянието? Дали съм християнин, който ще върви с Господ до кръста? Знакът е способността до понасяме унижението.“
Но скандалът на кръста продължава да блокира много християни. „Всички искат да възкръснат“, но не всички имат намерение да го направят по пътя на кръста. Нещо повече: те се оплакват от несправедливостта и претърпените унижения и правят точно обратното на това, което е правил Исус и което ни моли да подражаваме:
„Преверката дали един християнин наистина е християнин е в способността радостно и търпеливо да понася униженията. А това е нещо, което не се харесва. Има много християни, които гледат към Господ и се молят за унижения, за да приличат повече на него. Това е решението: или християнин на благосъстоянието – ще стигнеш до небето, нали? Със сигурност ще се спасиш, нали? – или християнин близо до Исус, по пътя на Исус.“