Catholic-news

Празните разговори и сплетни са език, който е забранен във Ватикана, защото той поражда зло. Това припомни Папа Франциск в проповедта си по време на Светата Литургия, отслужена в събота сутринта при пещерата на Божията Майка от Лурд във Ватиканските градини. На месата участваха представители на ватиканската жандармерия.
„Във ватиканските крепости има един проход, през който прониква зло, което пръска своята отрова” – каза Светият Отец. „От този плевел никой не е застрахован” – констатира още Папа Франциск в обръщението си към ватиканските жандармеристи. Този път Папата не отправи традиционните думи за тяхната мисия на защитници на сигурността на Ватикана, а им припомни за един по-коварен враг от обичайните престъпници: „Вие ще кажете: „Отче, но какво общо имаме ние с дявола? Ние трябва да защитаваме безопасността на тази държава, на този град, за да няма в него крадци, престъпници, за да дойде враг и да превземе града”. Всичко това е така, но Наполеон няма да се върне, нали? Той си отиде. И едва ли на този град ще му се наложи да ползва войска. Днес, в крайна сметка, тук се води една различна война – война на тъмнината срещу светлината, на нощта срещу деня”.
Папа Франциск помоли жандармеристите „не само да пазят вратата и прозореца на Ватикана”, което, без съмнение, е необходима и важна работа, но и да защитават вратите към сърцата на тези, които работят във Ватикана, както прави това небесният покровител на жандармерията Св. Архангел Михаил. Светият Отец изтъкна, че в сърцето лесно влиза изкушението срещу единството на онези, които живеят и работят във Ватикана. Дяволът се стреми да разгърне вътрешна „гражданска и духовна” война. „В тази война оръжието не е това, с което сме свикнали. Тя се води с помощта на езика” – констатира Папата. И то става дума за езика, въоръжен със злословието – нещо, за което Папа Франциск непрекъснато предупреждава в своите проповеди.
„Нека се помолим Св. Михаил да ни помага в тази война. Никога да не говорим лошо един за друг, никога да не слушаме клюки. И когато чуем, че някой злослови, да го оставим!… Да сеем добро семе, да говорим добро един за друг – това може, да сеем плевели – това не бива!”.