Catholic-news

Нека оставим Господ да пише сценария на нашия живот – това призова Папа Франциск по време на утринната литургия в „Санта Марта” в понеделник, 7 октомври 2013 г. В проповедта си Светият Отец се спря на образите на Йона и на добрия самарянин. Той отбеляза, че често се случва така, че християнинът, католикът често бяга от Бог, докато грешникът, който е смятан за далечен на Бога, чува Господния глас.
Йона служи на Господ, много се моли и прави добро, но когато Господ го вика, той бяга. Папа Франциск съсредоточи размишлението си върху темата за „бягството от Бога”. Папата изтъкна, че Йона „вече е имал своята готова история” и „той не искал да я променя”. Господ го праща в Ниневия, а той „се качва на кораба, тръгващ за Испания, бяга от Господ”. „Бягство от Бог. Можеш ли да бягаш от Бог, бидейки християнин, бидейки католик, бидейки член на Azione Cattolica („Католическа дейност”), бидейки свещеник, епископ, Папа… всички, всички ние можем да бягаме от Бога! Това изкушение ни застига всеки ден. Да не чуваме Бог, да не слушаме гласа Му, да не слушаме в сърцето си онова, което Той ни предлага, Неговия призив. Можем да бягаме открито. Но има и други начини да се бяга от Бог, „по-благовъзпитани”, по-изтънчени, и още как? В Евангелието имаме този полумъртъв човек, захвърлен на пътя, покрай който случайно минал свещеник – много достоен свещеник, в одежди, всичко според сана! Видял този човек и се огледал: „Ще закъснея за литургия”, и продължил нататък. Той не чул гласа на Бога”.
След това минал един левит, който, навярно си помислил следното: „Ако му помогна и го взема със себе си, а той внезапно умре, утре ще трябва да ходя в съда и да давам показания…”, и той също не се спрял – отбеляза Папа Франциск, – избягал „от този глас на Бога”.
Само самарянинът, грешникът, който обичайно бяга от Бог, се оказал способен да разбере Божия глас. Той, „грешникът, далеч от Бог”, „чул гласа на Бога и се приближил”. Папата отбеляза още: „Самарянинът не бил свикнал с религиозните практики, с нравствения живот, дори от богословска гледна точка бил в грешка”, защото самаряните „вярвали, че на Бог трябва да се покланяш някъде другаде, а не там, където желае Господ”. И все пак, самарянинът „разбрал към какво го зове Бог и не избягал”. „Той се приближил към пребития, превързал му раните, почистил ги с масло и вино, след това го качил на кон, отвел го в страноприемницата и се погрижил за него. Загубил цяла вечер заради това нещо”. И тук Папата продължи: „Свещеникът пристигнал навреме за литургията и всички верни били доволни; утре левитът щял да има един спокоен ден, за да стори всичко онова, което бил планирал, тъй като не му се наложило да се сблъска с всички онези препятствия като отиване в съда и т. н. … Защо Йона избягал от Бог? Защо свещеникът избягал от Бог? Защо левитът избягал от Бог? Защото техните сърце били затворени, а когато имаш затворено сърце, няма как да чуеш гласа на Бога. И обратно, пътуващият самарянин „видял и бил пропит от съчувствие” – той имал открито сърце, бил човечен. И тази човечност го подтикнала към „към този нещастен човек”.
„Йона си имал вече свой план за живота” – отбеляза Светият Отец по-нататък в проповедта. „Той искал сам да пише своята история” – точно както свещеникът и левитът. Те си имали „работен план”. За разлика о тях, този грешник, самарянинът, „оставил на Бог Той да пише сценария на неговия живот: той променил всичките си планове за вечерта, защото Господ доближил до него този беден човек, ранен, тежко ранен, захвърлен на пътя”. „Питам себе си, питам и вас: правим ли така, че Бог да пише сценария на живота ни, или искаме сами да си го пишем? И това ни навежда към послушанието: послушни ли сме спрямо Божието Слово? „Да, аз искам да съм послушен!”. Но умееш ли да слушаш това Слово, да го чуваш? Умееш ли да откриваш Божието Слово в историята на всеки ден или позволяваш да бъдеш управляван от своите дела, като не оставяш място за удивителното и неочакваното, което ти предлага Господ?” – попита Папа Франциск.
„Трима души, бягащи от Бог – обобщи Папата. – И още един, способен да слуша, да открие сърцето си и да не бяга”. Нека Господ „ни дари с това да слушаме Неговия глас, който ни казва: Иди и ти прави така!”.