Catholic-news

Християнинът се познава по сърцето, което умее да се моли и да прощава. Това поясни Папа Франциск по време на утринната литургия в параклиса „Св. Марта”, отслужена от него на 8 октомври 2013 г. Базирайки размишлението си на евангелския откъс, в който се разказва точно за Св. Марта, Папата припомни, че „молитвата твори чудеса”, стига да идва от сърцето. Марта и пророк Йона – тези два живописни персонажа от Новия и Стария Завет, присъстващи в Литургията на Словото за деня, имат една обща черта – не умеели да се молят. Папа Франциск изгради проповедта си точно на тази основа, изхождайки от прочутата евангелска сцена, където Марта почти упреква Исус, молейки Го сестра й Мария да й помогне, вместо да седи и да Го слуша. Исус й отговаря: „Мария избра по-добрата част”. И тази „част”, както подчерта Светият Отец, е „молитвата, съзерцаването на Исус”.
„В очите на сестрата това било една празна загуба на време, дори и се струвало чудно – да седи и да гледа Господ като някаква удивена девойка. Но какво следва от това? Господ казва: „Това е по-добрата част”, защото Мария слушала Господ и се молела със сърцето. По този начин Господ ни казва на нас: „Първата задача в живота е молитвата”. Но не молитва с думи, които повтаряме като папагали, а със сърцето: да съзерцаваме Господ, да внимаваме в Господ, да просим от Господ. Ние знаем, че молитвата прави чудеса”.
Молитвата твори чудо дори и в древния град Ниневия, на когото пророк Йона обявил от името на Бог, че го грози разрушение. Градът се спасил, защото жителите повярвали на пророка и всички заедно се обърнали, като се молят усърдно на Бог за прошка. Но и в тази история на спасението Папата подчерта грешното поведение, който бил повече склонен на справедливост без милосърдие, подобно на Марта, която смятала служението за по-важно от духовния живот.
„И Марта била такава: какво правела тя? Тя не се молела! Има и други, като този звяр Йона, който води със себе си палачи. Той ходел, пророчествал, но в сърцето си си казвал: „Ако заслужават това. Ако си го заслужават. Ако това искат!”. Той пророчествал, но не се молел! Той не молел Господ за прошка за тях, а само ги защитавал. Това са палачите – онези, които винаги считат себе си за прави! И в крайна сметка, продължавайки да четем книгата на Йона, става ясно, че той бил егоист, защото, когато Господ чул молитвата на народа на Ниневия и го спасил, той се ядосал на Господ: „Ти си все такъв. Винаги прощаваш!”.
Ето защо – заключи Папа Франциск – когато молитвата се произнася само като формула, без сърцето, както и песимизмът или желанието за справедливост без прошка, са изкушения, които християнинът винаги трябва да избягва, за да избере „по-добрата част”.
„По същия начин и ние, когато не се молим, затваряме по този начин вратата пред Господ. Да не се молиш означава точно това – да затваряш вратата за Господ, да не може Той нищо да направи. И обратно, когато преживяваме някакъв проблем, трудна ситуация и бедствие, молитвата означава да отвориш вратата на Господ, за да дойде. Защото Той знае как да оправи всичко, как да приведе всичко в ред. Да се молиш означава именно това – да отвориш вратата за Господ, за да може Той да направи нещо. Но ако ние затваряме вратата, Господ нищо няма да може да направи! Нека помислим за Мария, която избрала по-добрата част и която ни показва пътя, показва ни как да отваряме вратите за Господ“.

Превод: www.catholic-news.bg