Catholic-news

Трябва да се борим със „синдрома на Йона”, който ни кара да мислим, че за спасението са достатъчни само нашите дела. Това посочи Папа Франциск по време на утринната литургия в „Санта Марта”, отслужена от него на 14 октомври 2013 г. Светият Отец предупреди да се пазим от грешната представа за „съвършеното благочестие”, което е свързано с точно изпълнение на учението, а не с грижа за спасението на ближния.
Синдромът на Йона и чудото на Йона – върху тези два аспекта обърна внимание в проповедта си Папата. В евангелския откъс за деня Исус говори за „лукав род”, имайки предвид законоучителите и книжниците, които „искали да Го изпитат и да го хванат в капан”. Тези хора „Го молели за личба”, а Исус отговаря, че друга личба няма да им се даде, освен „личбата на Йона”. Папа Франциск обаче предупреди, че съществува и т. нар. „синдром на Йона”. Господ иска от Йона да отиде в Ниневия, а той бяга в Испания. За Йона било достатъчно спазването на закона и учението, а грешниците „да си се оправят сами, без мен”. Исус определя хората с такъв „синдром на Йона” като „лицемери, защото те не желаят спасението на бедните хора”, които не са така сведущи в учението, както те самите. „Синдромът на Йона далеч не се характеризира с желание за обръщане на хората, а се изразява в стремеж към святост – ще си позволя да я нарека „натруфена” святост – тя е все така красива, изглежда прекрасно, но в нея липсва ревността за проповядването на Господ. На този род, болен от „синдрома на Йона”, Исус обещава личбата на Йона. Другата версия, от Матей, гласи: Йона прекара в стомаха на кита три дни и три нощи, което е намек за Исус в гроба, за Неговата смърт и възкресение, – това е и личбата, която Исус обещава против лицемерието, против позата на съвършеното благочестие, против поведението на фарисеите”.
В Евангелието има една притча – добави Папата. Тя прекрасно описва такива хора. Става дума за притчата за фирисея и митаря, които се молят в храма. Фарисеят, сигурен в себе си, благодари на Бог, затова че не е като митария, която, напротив, проси от Бог само и единствено за милост, признавайки се за грешник. И ето я личбата, която Исус обещава чрез Своята смърт и възкресение – това е Неговата милост. «Милост искам, а не жертва».
Тук Светият Отец добави: «Истинската личба на Йона е личбата, която ни дава увереността, че сме спасени с кръвта Христова. Колко християни си мислят, че ще се спасят заради това, което правят, заради своите дела. Делата са нужни, но те са само следствие, отговор на онази милосърдна любов, която ни спасява. Но делата без тази милосърдна любов са безполезни. А «синдромът на Йона» дава вяра само в собствената, лична праведност, в собствените дела».
Исус говори за «лукав род» и «за езичницата – Савската царица, наричайки я съдия: тя ще се изправи на съд с човеците от тоя род», защото била жена, която търси Божията мъдрост.
Ето какво добави Папата: «Синдромът на Йона ни води към лицемерие, към задоволство от това, че сме чисти, съвършени християни, защото изпълняваме всички заповеди. Това е сериозна болест. В същото време личбата на Йона е милостта Божия в Исус Христос, умрял и възкръснал за нас, за нашето спасение. Две думи в първото четиво са свързани с това. Павел казва за себе си, че той е апостол, но не защото се е учил на това, не – той е апостол по призвание. И на християните той казва: «Вие сте призвани от Исус Христос». Личбата на Йона ни приканва нас, грешниците, със смирение и кротост да следваме Господ. Това е призив, но също и избор».
В заключение, Франциск препоръча: «Нека се възползваме от тази литургия, за да се запитаме и да направим избор: какво предпочитам аз? Синдромът на Йона или личбата на Йона?».