Catholic-news

В днешната си проповед в „Санта Марта“ Папа Франциск размишлява върху Евангелието за деня (Лк 11, 47-54). Той каза: „Когато сме на път и виждаме пред нас заключена църква, имаме странното чувство, че заключената църква не може да бъде разбрана.“ Понякога се дават обяснения за това, които обаче са само предлози и опрадвания. Истината е, че Църквата е заключена, за да не могат да влязат хората, които минават покрай нея. И което е още по-лошо: „Господ, който е вътре, не може да излезе.“
В днешното Евангелие Исус говори за този „образ на заключеност“. Става въпрос за образа на онези християни, които държат ключа в ръка, но не отварят вратата. Нещо повече: „Те стоят на вратата и не дават да се влиза.“ Но затова и те няма да влязат. До това води липсата на християнско свидетелство – „и ако онзи християнин е свещеник, епископ или папа е още по-зле“.
Папата се запита как се стига до там, че един християнин се поддава на поведението да държи „ключа в джоба и вратата заключена“: „Там вярата минава през дестилатор и се превръща в идеология. А една идеолгия не събира хората. В идеологиите не присъства Исус: неговата нежност, любовта и благостта му. Идеологиите са винаги закостенели, винаги. Идеологиите от всяко направление. И когато един християнин стане ученик на идеологията, той загубва вярата: той вече не е ученик на Исус , а е ученик на тази нагласа на мислене… Затова Исус им казва: `Вие сте взели ключа от вратата за познанието`. Познаването на Исус се е превърнало в идеологическо и в морално познание, тъй като те заключват вратата с много правила.“
Исус е казал: „Вие товарите човеците с мъчни за носене бремена. А само едно е необходимо.“ Този е „духовно-интелектуалният“ процес на този, който иска да държи ключа в джоба, а вратата заключена:
„Вярата се превръща в идеология, а идеология плаши, идеологията прогонва хората, тя отдалечава, тя отдалечава хората и отдалечава Църквата от хората. И това е тежко заболяване, това на идеологическите християни. Болест е, но тя не е нова, нали? Още апостол Иван говори за нея в първото си послание. Християните, които загубват вярата и предпочитат идеологиите. Тяхната нагласа е: да станат строги, моралисти, апостоли по морал, но без доброта. И тогава може да се появи въпросът, нали? Защо един християнин може да стане такъв? Какво става в сърцето на онзи християнин, на онзи свещеник, на онзи епископ, на онзи папа, че става такъв? Просто това: онзи християнин не се моли. А когато липсва молитвата, ти винаги затваряш вратата.“
Ключът, който отврая вратата на вярата, „е молитвата“, каза Папа Франциск: „Ако един християнин не се моли, тогава се случва това. И неговото свидетелство е надменно свидетелство“. Който не се моли, е високомерен и горделив, „такъв, който е сигурен в себе си. Нескромен. Той търси своето собствено облагодетелстване“. Но ако един християнин се моли, той не се отдалечава от вярата, защото той говори с Исус. Папата добави: „Говоря за това да се молиш, не да се казват молитви, тъй като тези книжници са казвали много молитви, за да насочат вниманието към себе си.“ А Исус обяснява: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“ (Мт 6, 6).
В заключение Папата каза, че едно е да се молиш, друго е да рецитираш молитви: „Тези хора не се молят, те изоставят вярата и я превръщат в моралистка, казуистична идеология без Исус. А когато някой пророк или някой добър християнин ги укорява, те правят същото, което са сторили и с Исус: Когато Исус излязъл от къщата, книжниците и фарисеите започнали упорито да го притискат с много въпроси (тези идеолози са враждебни), те се опитвали да му поставят капан (те са опасни), за да се заплете в собствените си думи (срвн. Лк 11, 53-54). Те не са прозрачни. Бедните, това са хора, които са се изцапали с високомерие. Да молим Господ за благодатта, първо: никога да не преставаме да се молим; второ: да останем скромни. И така няма да се затворим, да станем затворени, които преграждат пътя към Господ“.