Catholic-news

2. Второто четиво си подсказва една друга черта: семейството пази вярата. Апостол Павел, в залеза на своя живот, прави една фундаментална рекапитулация и казва: „Вярата опазих” (2 Тим 4, 7). Но как я е пазил? Не в някакъв сейф! Не я е заровил под земята, както сторил онзи мързелив слуга. Св. Павел определя своя живот като една битка и като едно пътуване. Опазил е вярата, защото не се е ограничавал до там само да я защитава, но я е и известявал, разпространявал, отнесъл я е надалеч. Решително се противопоставил на онези, които искали да консервират, да „балсамират” Христовото послание в пределите на Палестина. Затова и вземал смели решения, отишъл във враждебни територии, оставял се да бъде провокиран от далечни, от различни култури, говорел открито и без страх. Св. Павел опазил вярата, защото, както я бил получил, я дарявал, устремявайки се към перифериите, без да заема отбранителни позиции.
Тук и ние можем да се запитаме: по какъв начин ние, в семейството, пазим вярата си? Държим си я за нас, в нашето семейство като някакво частно благо, като банкова сметка, или умеем да я споделяме със свидетелството, с приемане и откритост към другите? Всички знаем, че семействата, по-специално – младите семейства, често са забързани, много са заети; но замисляли ли сте се понякога, че това „бързане” би могло да бъде и бързане на вярата? Християнските семейства са мисионерски семейства. Но вчера чухме тук, на площада, свидетелството на мисионерските семейства. Те са мисионери и във всекидневния си живот, занимавайки се с всекидневните неща, внасяйки във всичко солта и закваската на вярата! Нека пазим вярата в семейството и внасяме солта и закваската на вярата във всекидневните неща.

3. И един последен аспект извличаме от Божието Слово: семейството, което живее радостта. В отпевния псалм има един израз: „ще чуят кротките и ще се развеселят” (33/34, 3). Целият този псалм е един химн за Господ, източник на радост и мир. А каква е причината за това веселие? То е това, че Господ е близо, чува вика на смирените и ги освобождава от злото. Писал го е и апостол Павел: „Бъдете винаги радостни… Господ е близо!” (Фил 4, 4-5). И… бих искал да ви задам един въпрос днес. Но нека всеки го отнесе в сърцето си, вкъщи, става ли? Като домашна работа. И всеки да си отговори сам. Какво става с радостта в твоя дом? Как стои въпросът с радостта в твоето семейство? Е, дайте вие отговора.
Скъпи семейства, вие добре знаете това – истинската радост, която изпитваме в семейство, не е нещо повърхностно, не произтича от вещите, нито от благоприятните обстоятелства… Истинската радост идва от дълбоката хармония между хората, която всички чувстват в сърцето, и която ни дава възможност да почувстваме красотата да бъдем заедно, да се подкрепяме по общия жизнен път. Но в основата на това чувство на дълбока радост е присъствието на Бог, присъствието на Бог в семейството, Неговата любов – приемаща, милосърдна, изпитваща уважение към всички. И преди всичко – една търпелива любов: търпението е Божия добродетел и тя ни учи, в семейството, да имаме точно тази търпелива любов – един към друг. Нека имаме търпение един към друг. Търпелива любов. Само Бог знае как да създаде хармония от различията. Ако липсва Божията любов, семейството губи хармонията, индивидуалностите вземат връх и радостта е изключена. Обратно, семейство, което живее радостта от вярата, я предава спонтанно на другите, сол е на земята и светлина на света, квас за цялото общество.