Catholic-news

Притчата за умния, но нечестен пристойник (Лк 16, 1-8) даде възможност на Папа Франциск да говори днес в проповедта си в „Санта Марта“ за духа на света, за това как действа светското и колко е опасно.
Исус поискал от Отца учениците му да не се поддават на светското, което е врагът: „Когато мислим за враговете си, мислим всъщност първо за дявола, защото точно той е, който ни прави зло. Атмосферата, стилът на живот се харесват много на дявола, това е светското: да живееш според `ценностите`, в кавички, на света. Управителят е пример за светското. Някой от вас ще каже: `Но този човек е направил, каквото правят всички!` Всички? Не! Някои управители, управители на фирми, управители в публичната сфера, управители с държавни задачи…Може би не са много. Това е нагласата за най-краткия, най-удобния път, за да си изкарваш прехраната.“
В притчата господарят хвали нечестния пристойник заради мъдростта му: „Това е похвала на подкупа! А навикът да се взема подкуп е светски навик и той е много грешен. Това е навик, който не идва от Бог: Бог ни каза да носим хляб вкъщи с честен труд! И този мъж, управителят, го е носил вкъщи, но как? Той е давал на децата си да ядат изцапан хляб! И децата му, които може да са възпитавани в скъпи интернати, да са расли в образована среда, са получавали от баща си мръсотия за ядене, защото баща им е носил омърсен хляб вкъщи и така е загубил достойнството си! Това е тежък грях! Защото може би се започва с малък подкуп, но то е като дрога, нали?“
Навикът да се взема подкуп се превръща в пристрастяване. Но ако има „светска мъдрост“, каза Папата, има и „християнска мъдрост“. Тя се състои в това нещата да се правят без забавяне, но не с духа на света, а честно. Това казва Исус, когато призовава да бъдем умни като змиите и незлобиви като гълъбите (срвн. Мт 10, 16). Да се свързват помежду си тези две измерения е благодат от Светия Дух, подарък, за който би трябвало да молим.
Папа Франциск завърши размишленията си с молитва: „Може би за нас днес ще е добре да се молим за многото деца и младежи, които получават от родителите си омърсен хляб: те също гладуват, те гладуват за достойнство! Да се молим, така че Господ да промени сърцата на тези поклонници на `богинята подкуп` и да им покаже, че достойнството идва от достойния труд, от честната работа, от труда през всички дни, а не от леките пътища, които вземат всичко накрая. Тогава и аз ще свърша като онзи от Евангелието, който имал много житници, много пълни хамбари и не знаел какво да прави с тях: `Безумнико, нощес ще ти поискат душата`,е казал Господ. (срвн. Лк 12, 13-21). Не само спечелените пари няма да вземат тези бедни хора със себе си, които са загубили достойнството си с техните подкупи, а липсата на достойнство. Да се молим за тях!“