Catholic-news

Публикуваме и третата, последна част от интервюто на Папа Франциск пред италианския всекидневник La Stampa…

В апостолическото обръщение вие приканихте към смели и предпазливи пастирски решения по отношение на тайнствата. Какво имахте предвид?
Когато говоря за предпазливост, нямам предвид някаква парализираща нагласа, а добродетел, с която да се управлява. Предпазливостта е добродетел на управлението. И със смелостта е същото. Трябва да се управлява с предпазливост и смелост. Говорех за Кръщението и Евхаристията като духовна храна, за да се върви напред, с цел да се гледа на тях като на защита, а не като награда. Някои веднага помислиха за тайнствата за разведените и повторно встъпили в брак, но аз не съм слизал до конкретни случаи: само исках да индикирам принципа. Трябва да търсим как да улесним вярата на хората, а не как да я контролираме. Миналата година в Аржентина отхвърлих искането на някои свещеници, които не кръщаваха децата на майки-момичета. Това е едно болно мислене.

А по отношение на разведените и повторно встъпилите в брак?
Недопускането до причастие за разведените, които живеят във втори съюз, не е някаква санкция. Добре е да не забравяме това. Но аз не съм говорил за това в апостолическото обръщение.

Ще се занимава ли с това следващия Синод на епископите?
Синодалността в Църквата е важна. За брака в неговата пълнота ще говорим по време на събранията на консистория през февруари. След това темата ще бъде разглеждана от извънредния Синод през октомври 2014 г., както и по време на редовния Синод следващата година. На тези заседания много неща ще бъдат обсъдени задълбочено и ще бъдат изяснени.

Как върви работата на Вашите осем „съветници” по отношение на реформата на Курията?
Работата е продължителна. Който искаше да направи предварителни предложения или да изпрати идеи, вече го е сторил. Кардинал Бертело събра становищата на всички ватикански дикастерии. Получихме вижданията на епископи от целия свят. По време на последното събрание, осемте кардинали казаха, че сме стигнали до момента на конкретните предложения, и по време на следващото събрание през февруари, те ще ми представят първите си предложения. Присъствах на всички срещи, с изключение на сряда сутринта, когато бях на аудиенция. Но аз не говоря, само слушам, и за мен така е добре. Преди няколко месеца един стар кардинал ми каза: „Реформата на Курията Вие вече я започнахте с всекидневната меса в „Санта Марта”. Това ме кара да мисля, че реформата винаги започва с духовни и пастирски инициативи, преди каквито и да било структурни промени.

Кои са правилните отношения между Църквата и политиката?
Отношенията трябва да са едно временно паралелни и близки. Паралелни, защото всеки си има своя път и своите си задачи. Близки, само с цел да се помага на хората. Когато отношенията са близки, но без хората, или липсва грижата за хората, започва онова connubio с политическата власт, което завършва с едно прогниване на Църквата: афери, компромиси… Трябва да се продължи с паралелната дейност, всеки със своя метод, със своите задачи, със своето призвание. Близки, само за общото благо. Политиката е благородно нещо, тя е една от най-висшите форми на милосърдието, както казваше Павел VІ. Замърсяваме я, когато я използваме за бизнес. Също и отношенията между Църквата и политическата власт могат да бъдат повредени, ако сближаването между тях не е само за общото благо.

Мога ли да ви попитам дали ще имаме жени-кардинали?
Това е някаква шега, не знам откъде се появи. Жените в Църквата трябва да бъдат оценени, а не „клерикализирани”. Който мисли за жени-кардинали, страда малко от клерикализъм.

Как върви работата с изчисването на Ior (ватиканската банка – бел. прев.)?
Съответните комисии работят добре в момента. Moneyval ни даде един добър доклад, на правилния път сме. По отношение на бъдещето на Ior – ще видим. Например, „централната банка” на Ватикана би могла да бъде Apsa. Ior е бил учреден, за да подпомага религиозните дела, мисиите, бедните Църкви. След това е станал това, което е сега.

Преди една година можехте ли да си представите, че през 2013 г. за Рождество ще служите в „Св. Петър”?
Абсолютно не.

Очакваше ли се да бъдете избран?
Аз не съм очаквал. Не изгубих спокойствие, докато нарастваха гласовете. Останах спокоен. И онова спокойствие, онзи мир го имам и сега, смятам го за дар от Господ. Когато приключи последното гласуване, ме заведоха в средата на Сикстинската капела и ме попитаха дали приемам. Отговорих с „да” и казах, че бих искал да се казвам Франциск. Едва тогава ме оставиха. Отведоха ме в съседната стая, за да сменя одеждата. След това, малко преди да се покажа, коленичих да се моля за няколко минути, заедно с кардиналите Валини и Хюмес в капела „Паолина”.

Източник: © La Stampa
Превод: © www.catholic-news.bg

КЪМ ПЪРВАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО >>>>>>
КЪМ ВТОРАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО >>>>>>