Catholic-news

В проповедта си тази сутрин в „Санта Марта“ Папа Франциск каза, позовавайки се на първото литургично четиво, Посланието на свети апостол Иван (1 Ив 4, 19-5, 4): „Всеки, който пребъдва в Бога, всеки, който е роден от Бога, всеки, който пребъдва в любовта побеждава света и победата е победа на нашата вяра. От наша страна: вярата. От Божия страна – ето защо „да пребъдваме“ – Светият Дух, който върши това дело на благодат. От наша страна вярата, вярата. Тя е силна! И това е победата, която надви света: нашата вяра! Нашата вяра може всичко! Тя е победата! И би било хубаво и да го повтаряме, защото често сме християни, които са по-слаби. Църквата е пълна с християни, които са по-слаби, които не вярват, че вярата е победа; които не живеят тази вяра, понеже ако не живеем тази вяра, се стига до поражение и побеждава светът, князът на света.“
Исус похвали много вярата на жената с кръвотечение, на хананейката и на сляпородения и каза: който има вяра, която е толкова голяма, колкото синапено зърно, може да премества планини. Тази вяра изисква от нас двете нагласи на изповядване и доверие:
„Да вярваш означава да изповядваш Бог, но Бог, който ни се е откривал от времето на нашите отци досега: Бог на историята. И ето това е, което всички молим всеки ден във Веруюто. А едно е да молим Веруюто от сърце, друго – да го казваме като папагали, нали? Вярвам, вярвам в Бог, вярвам в Исус Христос, вярвам… Вярвам ли в това, което казвам? Това изповядване на вярата – истинско ли е или го казвам малко наизуст, защото така трябва да се казва? Или вярвам само наполовина? Да изповядваме вярата! Цялата, не само една част! Цялата! И да пазим тази вяра цяла, както ни е била предадена, по пътя на традицията: цялата вяра! А как мога да знам дали изповядвам добре вярата? Има един знак за това: който изповядва добре вярата, и то цялата вяра, има способността да обожава Бог.“
„Знаем как да молим Бог за нещо, знаем как да му благодарим, но: да обожаваме Бог, да го славим повече! Само който има тази силна вяра, е способен да обожава“, каза Папата и добави: „Осмелявам се да кажа, че термометърът на Църквата в това отношение показва малко ниска температура: способността за обожаване е малка, нямаме много от нея, може би някои…“ До това се стига, „защото при изповядването на вярата не сме убедени или сме само наполовина убедени“. По тази причина трябва да я има първата нагласа, тази на изповядване и запазване на вярата.
Другата нагласа е тази на себеповеряването: „Мъжът или жената, които имат вяра, се поверяват на Бог: той или тя се поверяват на Бог! В един мрачен миг от своя живот свети Павел казал: ` Зная в Кого съм повярвал` (2Тим 1, 12). В Бог! В Исус, в Господа! Да се повериш: и това ни води към надеждата. Както изповядването на вярата ни води към обожаване и прославяне на Бога, така поверяването ни на Бог ни води към нагласа на надежда. Има много християни с много разводнена надежда, която не е силна: със слаба надежда. Защо? Защото те нямат силата и куража да се поверят на Бог. Но ако ние, християните, вярваме като изповядваме вярата, също я опазваме и сме пазители на вярата и поверяваме себе си на Бог, на Господ, ще бъдем победоносни християни. Тази е победата, която победи света: нашата вяра!“

(по kath.net)