Catholic-news

Предишната сряда Папа Франциск започна серия от катехизиси, посветени на тайнствата. Както ви разказахме в по-ранен репортаж (вж. ВАЖНОСТТА НА КРЪЩЕНИЕТО), на 15 януари 2014 г. Папата довърши започнатата още предишния път вероучителна беседа за Кръщението. Сега публикуваме и пълния текст от тази генерална аудиенция.

„Скъпи братя и сестри, добър ден.
Миналата сряда започнахме кратък цикъл от катехизиси, посветен на тайнствата, като започнахме с Кръщението. Бих искал и днес да се спра на Кръщението, за да подчертая един много важен плод на това Тайнство: то ни прави членове на Христовото Тяло и на Божия народ. Св. Тома от Аквино казва, че който приеме Кръщението бива вклинен в Христос почти като негов собствен член и става част от общността на вярващите (срв. Summa Theologiae, III, q. 69, art. 5; q. 70, art. 1), т.е. от Божия народ. В светлината на Втория Ватикански събор днес ние казваме, че Кръщението ни дава възможност да влезем в Божия народ, прави ни членове на един пътуващ Народ, един Народ-поклонник в историята.
Всъщност, както от поколение на поколение бива предаван живота, така и от поколение на поколение, посредством възраждането в кръщелните води, се предава благодатта, и с тази благодат християнският народ върви във времето, подобно на река, която напоява земята и разпространява в света благословията на Бог. От момента, в който, както чухме от Евангелието, Исус им заръчва, Неговите ученици тръгват да кръщават; и от онзи момент до днес съществува една верига на препредаване на вярата посредством Кръщението. И всеки от нас е брънка в тази верига: винаги още една крачка напред; като река, която напоява. Такава е Божията благодат, такава е нашата вяра, която трябва да препредаваме на нашите синове и дъщери, да я предаваме на децата, за да могат те, ставайки на свой ред възрастни, да могат да я предават на своите деца. Такова е кръщението. Защо? Защото Кръщението ни прави част от този Божи народ, който препредава вярата. Това е много важно. Един народ на Бог, който се намира на път и който препредава вярата.
В добродетелта на Кръщението ние ставаме ученици-мисионери, призвани да носят Евангелието в света (срв. Апостолическо обръщение Evangelii gaudium, 120). „Всеки кръстен, според своята роля в Църквата и според нивото на познание на вярата, е активен субект на евангелизацията… Новата евангелизация предполага една нова водеща роля (пак там) на всички, на целия Божи народ, една нова водеща роля на всеки от кръстените. Божият народ е един Народ-ученик, защото получава вярата, и Народ-мисионер, защото препредава вярата. И това ни носи Кръщението: дава ни Благодатта и препредава вярата. Всички в Църквата сме ученици, и сме такива за цял живот; и всички сме мисионери – всеки на мястото, което Бог му е отредил. Всички. Най-малкият също е мисионер. А онзи, който изглежда по-голям е ученик. Някои от вас сигурно ще кажат: „Епископите не са ученици, епископите знаят всичко; Папата знае всичко, той не е ученик”. Но епископите и Папата също трябва да са ученици, защото ако не са ученици, няма да могат да се справят добре с това да бъдат мисионери, и няма да могат да препредават вярата. Всички ние сме ученици и мисионери.
Съществува неразривна връзка между мистичното и мисионерското измерение на християнското призвание – и двете вкоренени в Кръщението. „Получавайки вярата и кръщението, ние, християните, приемаме действието на Светия Дух, Който води до изповядването на Исус Христос като Божи Син и до призоваването на Бог с „Авва”, „Отче”. Всички кръстени… сме призвани да живеем и предаваме общението с Троицата, следователно евангелизацията е един апел към участие в триединното общение” (Заключителен документ от Апаресида, n. 157).
Никой не може да се спаси сам. Ние сме общност от вярващи, ние сме Божи народ, и в тази общност чувстваме красотата от това да споделяме опита на една любов, която предхожда всички, но която, в същото време, изисква от нас да бъдем „канали” на благодатта за всички останали, въпреки нашите ограничения и нашите грехове. Общностното измерение не е само една „рамка”, една „граница”, но е интегрална част от християнския живот, от свидетелството и от евангелизацията. Християнската вяра се ражда и живее в Църквата, а в Кръщението семействата и енориите честват прибавянето на нов член към Христос и Неговото тяло, което е Църквата (срв. пак там, n. 175b).
По повод важността на Кръщението за Божия народ, показателна е историята на християнската общност в Япония. Тя била подложена на продължително преследване в началото на ХVІІ в. Имало многобройни мъченици, духовниците били експулсирани, а хиляди вярващи – убити. В Япония не останал свещеник, всички били прокудени. Тогава общността се изтеглила в нелегалност, запазвайки вярата и молитвата скришом. И когато се раждало дете, бащата или майката го кръщавали, защото всички вярващи могат да кръщават при специални обстоятелства. Когато след около два века и половина, 250 години по-късно, мисионерите се връщат отново в Япония, хиляди християни излизат наяве и Църквата започва да процъфтява отново. Бяха успели да преживеят всичко това, благодарение на благодатта на Кръщението! Колко е велико: Народът Божи препредава вярата, кръщава своите деца и продължава напред. И тези хора успели да запазят, макар и тайно, един силен общностен дух, защото Кръщението ги бе направило едно само тяло в Христос: били изолирани и скрити, но не престанали да бъдат членове на Божия народ, на Църквата. Можем много да се поучим от тази история!“.

Източник: © www.vatican.va (официален сайт на Светия Престол)
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg

КЪМ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА КАТЕХИЗИСА НА ПАПА ФРАНЦИСК ЗА КРЪЩЕНИЕТО ОТ 8 ЯНУАРИ 2014 Г. >>>>>>