Catholic-news

„Божието Слово е живо и действащо, то разграничава чувствата и мислите на сърцето“ – върху това фокусира вниманието си Папа Франциск в днешната си утринна проповед в „Санта Марта“, размишлявайки върху Евангелието за деня (Мк 2, 18-22) и първото литургично четиво (1 Цар 15, 16-23). Папата подчерта, че е необходима нагласа на „покорност“, за да се приема наистина Божието Слово, което е живо. То казва това, което иска да каже, „не това, което очаквам или се надявам, че ще каже“ Става дума за свободно Слово, което е също и изненада, понеже „нашият Бог е Бог на изненадите“. Божието Слово е новост.
„Евангелието е новост“, каза Папата. „Откровението е новост. Нашият Бог е Бог, който винаги прави нови неща и изисква от нас тази покорност по отношение на неговата новост. В Евангелието Исус е ясен, много ясен по този въпрос: `Новото вино се налива в нови мехове“ (срвн. Мк 2, 22). Бог носи виното, но то трябва да се приема с отвореност за новостта. А това означава покорност. Можем да се запитаме: „Покорен ли съм на Божието Слово или правя винаги това, за което смятам, че е Божието Слово? Или го оставям да премине през дестилационна колба и в крайна сметка то е нещо различно в сравнение с това, което Бог иска да направи?“
Ако действам така, „ще свърша като парче нов плат, пришито върху вехта дреха, а ` новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно` (Мк 2, 22). Папата подчерта, че адаптирането към Божието Слово, за да може то да бъде прието, е аскетична нагласа:
„Ако се нуждая от ток в някой контакт, а уредът, който имам, не е подходящ, търся адаптор. Винаги трябва да се стремим да се адаптираме, да се нагодим към тази новост на Божието Слово, да бъдем винаги отворени за новостта. Саул, Божият избраник, Божият помазаник, забравил, че Бог е изненада и новост. Той го забравил, бил се затворил в мислите си, в своите модели на мислене, и така мислите му били човешки.“
Коментирайки първото четиво, Папата напомни, че по времето на Саул победителят в битката вземал плячката и част от нея била принасяна като жертва: „Тези толкова красиви животни – така казва Саул – ще бъдат за Господ.“ Но той размишлявал само със сърцето си, затворено в навиците, „а нашият Бог не е Бог на навиците: той е Бог на изненадите“. Саул не послушал Божието Слово, „Той не бил покорен на Божието Слово“. Точно в това го упрекнал Самуил, „той го накарал да почувства, че не е бил послушен, че не е бил слуга, че той е бил Господ, че си е присвоил Божието Слово“.
„Бунтът, неподчинението към Божието Слово е грехът на `пророкуване на бъдещето`. Упоритостта, неподчинението да правиш това, което искаш, а не това, което Бог иска е грехът на идолослужението“, каза Папата. Това ни кара да се замислим в какво се състои християнската свобода и хрестиянското послушание:
„Християнската свобода и християнското послушание са послушание към Божието Слово. Това означава да имаме онзи кураж да станем нови мехове, за новото вино, което идва постоянно. Куражът винаги да се разграничава: казвам да се разграничава, а не да се релативизира. Винаги да се разграничава това, което Духът прави в сърцето ми, което Духът иска в сърцето ми, накъдето ме води Духът в сърцето ми. И да се подчиняваме. Да разграничаваме и да се подчинаваме. Да молим днес за благодатта на послушанието към Божието Слово, към това Слово, което е живо и действащо, което разграничава чувствата и мислите на сърцето.“

Превод: catholic-news.bg