Catholic-news

Ревността, завистта и клюките рушат християнските общности. Това подчерта Папа Франциск на утринната литургия този вторник в „Санта Марта“.
В своите размишления той се спря върху първото четиво за деня (1 Цар 16, 6-9; 19, 1-7), разказващо за победата на израилтяни над филистимци и за смелостта на Давид в борбата му срещу Голиат. Радостта от победата обаче скоро става за цар Саул повод за тъга и ревност: „И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид – десетки хиляди! И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен – хиляди; не му достига само царство. И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително“ (1 Цар 18, 7-9).
Папата каза: „Онази голяма победа започва да се превръща в поражение в сърцето на царя“, тъй като в него, както преди това се случва при Каин, се загнездва „червеят на ревността и завистта“. И царят решава да убие Давид: „Това прави ревността у нас. Тя е едно лошо безпокойство, което не понася някой брат или някоя сестра да имат това, което аз нямам.“ Вместо да прославя Бог за победата, както това правели жените на Израил, Саул предпочел да се затвори в себе си, да остане безутешен и „да остави чувствата му да кипят в отварата на огорчението“:
„Ревността води до убийство. Завистта води до убийство. Точно тази врата, вратата на завистта, е била тази, през която дяволът влязъл в света. Библията казва: `По завистта на дявола влезе злото в света`. Ревността и завистта отварят вратата за всичко лошо. Също и разцепват общността. Когато някоя християнска общност – някои от нейните членове – страдат от завист, от ревност, тя свършва с разцепление: един срещу друг. Силна отрова е това. Това е отрова, която намираме при Каин на първите страници на Библията.“
В сърцето на човека, засегнат от ревност и завист, „се появяват две съвсем ясни неща“. На първо място това е горчивината:
„Завистливият човек, ревнивият човек е огорчен: той не умее да пее, не умее да възхвалява, не знае какво е радост, той винаги гледа това, `което някой има, а аз нямам`. И това го води до огорчение, до горчивина, която се разпространява в цялата общност. Тези са сеячите на горчивина, а втората нагласа, към която водят ревността и завистта са приказките, клюките. Понеже единият не понася, че другият има нещо, той решава да унижи другия, за да стане малко по-голям. И средството за това е клюката. Провери и ще видиш, че зад приказките винаги стои ревност и завист. А клюките разцепват общността, приказките я разрушават. Те са оръжие на дявола.“
„Защо много християнски общности са вървели добре, а после някой техен член е бил нападнат от червея на ревността и завистта, а с него и от тъгата, гнева в сърцето и клюката“. Човек, който се намира под влиянието на ревността „убива, както казва апостол Иван: `Който мрази брата си, е човекоубиец`“. А завистникът, ревнивецът „започва да мрази брат си“.
Накрая Папа Франциск каза: „Днес по време на литургията нека се молим за нашите християнски общности, за да не бъде разпръсквано сред нас семето на ревността, за да не намира завистта място в нашите сърца, в сърцето на нашата общност и за да вървим напред с възхвала на Господ, прославяйки го, с радост. Това е голяма благодат, благодатта да не се изпада в тъга, в гняв, в ревност и завист.“

Превод: catholic-news.bg