Catholic-news

В проповедта си на днешната утринна литургия в „Санта Марта“ Папа Франциск отново съсредоточи вниманието си върху спора между цар Саул и Давид. Пред Давид се открива възможност да убие царя, но „той избира друг път: да се приближи, да изясни ситуацията, да си обясни – пътя на диалога, за да осигури мир“.
Има една мисъл: „Frangar, non flectar – по-скоро ще се пречупя, отколкото да се прегъна. „Ще се наведа, за да не разруша“, казва напротив християнската мъдрост. Тук се касае за два начина да се разбира животът: първият – да се издигат стени, като липсва общуване между хората, което може да се изроди в омраза. Докато вторият начин е склонен да изгради мостове на разбирателството, дори и след различие в мненията или след спор – но при условие, че се търси и практикува смирението.
„За да може да се влезе в диалог, е необходима кротост без крясъци“, каза Папата. „Също е необходимо да мислим, че другият има нещо повече от мен, и Давид мислел така. „няма да вдигна ръка върху моя господар, понеже той е помазаник на Господа“ ( 1 Цар 24, 11), той е по-важен от мен. Смирението, кротостта… За да се влезе в диалог, трябва да се прави това, за което днес се молихме в началото на литургията: да станеш всичко за всички. Смирение, благост, да станеш всичко за всички, а ние всички знаем също – това не е написано в Библията, затова често се налага да отхапваме от киселия плод. Но трябва да го правим, защото по този начин саздаваме мир: със смирение, с унижение, като постоянно опитваме да видим в другия подобието на Бога.“
Да говориш с другите е трудно. Но по-лошо от това да построиш мост към противника е да позволиш в сърцето да расте гняв към него. По този начин „оставаме изолирани в горчивината на нашето недоволство“. Примерът за християнина е Давид, който побеждава омразата с акт на смирение:
„Да се понижиш, винаги да строиш мостове, винаги, винаги. Това означава да си християнин. Не е лесно. Не, това не е лесно. Исус го направи: той се понизи докрай, даде ни да видим пътя. И е необходимо да не отмине твърде много време: когато се стигне до проблем – колкото може по-бързо, в момента, в който е възможно, след като е отминала бурята, да пристъпим към разговор, защото времето издига стени, както и позволява да растат плевели, които пречат на зърното да се развива. А ако стените растат, помирението е много трудно: то е много трудно!“
Папата отново подчерта, че не е проблем, „ако от време на време хвърчат чинии и се чупят съдове – в семейството, в общностите, в градските квартали“. Важно е, колкото може по-скоро да се търси мира, с дума, с жест: мост, а не стена като онази, която дълги години разделяше Берлин. Папата предупреди, че сърцето ни може да стане „един Берлин със стени към другите“.
„Страхувам се от стените“, каза той накрая, „от тези стени, които растат всеки ден и благоприятстват враждебността и омразата. Нека да помислим за този млад Давид: той е можел да си отмъсти прекрасно, можел е да отпрати царя, но той избрал пътя на диалога със смирение, кротост, нежност. Днес можем да помолим св. Франциск Салски, ‚doctor amoris‘ – доктор на любовта – да дари на всички ни благодатта да строим мостове към другите и никога да не издигаме стени.“

Превод: catholic-news.bg