Catholic-news

„Давид скачаше от все сила пред Господа“ (2 Цар, 6, 14). Папа Франциск се спря в днешната си проповед в „Санта Марта“ на първото литургично четиво от Втората книга Царства: Давид и целият му дом, ликувайки, пренасят Божия ковчег в Давидовия град.
Възхвалата на Давид го накарала да се откаже от всякаква сдържаност и да танцува пред Господ с всичка сила, което напомня за Сара, която след раждането на Исаак извикала: „Смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее“ (Бит 21, 6).Тази възрастна жена танцувала пред Господ, изпълнена с радост като Давид. Не е трудно да бъде разбрана молитвата като обожание, но възхвалата не идва така спонтанно:
„`Но, отче, това е нещо за обновлението в Светия Дух на харизматичното движение, то не е за всички християни!` Не, възхвалата е християнска молитва за всички! Когато всеки ден на литургията пеем `Sanctus`… Това е възхвала: ние възхваляваме Бог за величието му, защото той е велик! И казваме хубави неща, защото ни харесва, че това е така. `Но, отче, аз не го мога това… Аз трябва…` А когато твоят отбор вкара гол, тогава можеш да крещиш, но не можеш да пееш възхвала на Бога? Да излезеш малко от сдържаността си, за да пееш? Възхвалата на Бог е напълно безплатна! Ние не молим, не благодарим: ние хвалим!“
Необходимо е да се молим от все сърце: „Това е акт на справедливост, защото той е велик! Той е нашият Бог!“ Давид е бил толкова щастлив, защото се завръщал с ковчега, а с него и Господ. Така и тялото му се молело с онзи танц:
„Днес можем да си поставим един хубав въпрос: `Как изглежда моята възхвала?` Умея ли да възхвалявам Господ? Умея ли да възхвалявам Господ или – когато моля „Слава във висините“ или „Свят, свят, свят“ – го правя само с устата, а не от цялото си сърце? Какво ми казва Давид, който танцува? И Сара, която от радост се смее и танцува? Когато Давид идва в града, започва още нещо: един празник!“
Радостта от възхвалата носи радостта на празника, празника на семейството. Папата припомни, че дъщерята на Саул, Мелхола, укорила Давид и го попитала не го ли е срам да танцува по такъв начин и да се разголва пред всички. Мелхола го презряла в сърцето си (срвн. 2 Цар 6, 20-23).
„Питам се“, каза Папа Франциск, „Колко често презираме в сърцето си добри хора, които възхваляват Господ, както им дойде, спонтанно, защото не са образовани, защото не следват формалното държание? Презрение! А Библията казва, че заради това Мелхола останала бездетна през целия си живот! Какво иска да каже тук Божието Слово? Че радостта, че възхвалата ни правят плодовити! Сара танцувала в големия миг на нейната плодовитост, на възраст от деветдесет години! Плодовитостта, която възхвалата на Господ ни дарява, безвъзмездността на възхвалата на Господ. Мъжът или жената, които славят Господ, които се молят, като възхваляват Господ, които се радват, когато пеят „Слава във висините“, които се радват, когато на литургията пеят „Свят, свят, свят“ – това са един мъж и една жена, които са плодовити!“
А онези, които се затварят във формалността на студената, премерена молитва, ще свършат сигурно като Мелхола: „в безплодието на своята формалност“. Накрая Папата призова да си представим Давид, как той танцува с всичка сила пред Господ и да помислим за това колко е хубава възхвалата: „Ще бъде добре за нас да повторим думите на Псалм 24, с които днес се молихме: „Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! Господ на силите, Той е Цар на славата“.

Превод: catholic-news.bg