Catholic-news

Две фигури на бащи бяха в размишленията на Папа Франциск по време на проповедта му тази сутрин в „Санта Марта“: цар Давид, който оплаква смъртта на сина си Авесалом (2 Цар 18, 6.9-10.14b.24-25a.30 – 19, 3) и началникът на синагогата, който моли Исус да излекува дъщеря му (Мк 5, 21-43).
Папата обясни сълзите на Давид, когато той узнал за смъртта на своя разбунтувал се син Давид, въпреки че той се борел срещу баща си, за да застане на негово място като цар. Въпреки победата на войската си Давид не показал интерес, тъй като очаквал сина си: „Той се интересувал само от сина! Той бил цар, бил началник на страната, но бил и баща! Когато го застигнала вестта за края на сина му, той трепнал, качил се в стаята над портите… и заплакал“ (срвн. 2 Цар 19, 1). Давид два пъти оплаквал свои синове: тук и още веднъж, когато роденият от прелюбодеянието му син умирал. И тогава той постил и се разкайвал, за да спаси живота на сина си. Той бил баща!“
Другият баща е началникът на синагогата, важна личност, който обаче поради болестта на дъщеря си не се срамува да се хвърли в краката на Исус и да го моли за помощ: „Щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива“ (Мк 5, 23). Той не се засрамва, не мисли за това какво могат да кажат другите, защото: „Той е баща!“ Давид и Иаир „са двама бащи“.
„За тях най-важното са синът, дъщерята! Нищо друго. Само това е важно! Това ни подтиква да мислим за първото, което казваме на Бог във Веруюто: `Вярвам в Бога, Отца…`. Кара ни да мислим за бащинството на Бог. Бог е такъв. Бог е такъв с нас! `Отче, но Бог не плаче!` Не, плаче! Да си спомним за Исус, който плакал, обръщайки се към Йерусалим. `Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!` (Мт 23, 37). Бог плаче! Исус плакал за нас! И онзи плач на Исус е плачът на бащата, който иска всички да бъдем при него.“
В трудните моменти „бащата отговаря. Да си спомним за Исаак, когато вървял с Авраам, за да приготвят жертвата: Исаак не бил глупав, той забелязал, че те носели с тях дървата, огъня, но не и жертвеното агне. В сърцето му имало голям страх! И какво казва той? `Татко!` А Авраам му отговаря веднага: `Ето ме, синко!` (срвн. Бит 22, 7). Бащата отговорил“. Исус също казал с онзи страх в сърцето в Гетсиманската градина: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“ (срвн. Лк 22, 42-43).“
„Такъв е нашият Бог“, подчерта Папата, „той е баща! Той е такъв баща!“ Баща като онзи, който очаква блудния син, който си отишъл с всичките пари, с цялото наследство. Но бащата го чакал всеки ден и го видял отдалеч: „Това е нашият Бог и нашето бащинство – това на бащите в семейството, както и онова духовно бащинство на епископите и свещениците – трябва да бъде същото. Същевременно бащата има помазване, което получава от сина: той сам не може да се разбере без сина! И затова се нуждае от сина: очаква го, обича го, търси го, прощава му, иска да е близо до него, така близо, както кокошката събира пиленцата си под своите криле“.
„Нека днес си тръгнем към къщи с тези два образа“, каза Папата накрая: „Давид, който плаче и другият, началникът на синагогата, който се хвърля в краката на Исус, без да се страхува, че ще се опозори и че другите ще го осмиват. Децата им са заложени на карта: синът и дъщерята. И с тези два образа пред очите ние казваме: `Вярвам в Бога, Отца…` И нека да молим Светия Дух – защото само той, Светият Дух може това – да ни научи да казваме: `Авва, Отче!` Това е благодат! Да можеш да кажеш на Бог `татко` от цялото си сърце – това е благодат от Светия Дух. Да го молим за нея!“

Превод: catholic-news.bg