Catholic-news

В проповедта си тази сутрин в „Санта Марта“ Папа Франциск продължи размишленията си върху старозаветните четива. Днешното четиво говори за смъртта на Давид след един живот, изживян за народа му: „Давид царува над Израил четиридесет години“ (4, 11).
Папата изтъкна три неща, които идват от Словото на Светото Писание: на първо място фактът, че Давид умира сред народа си. Царят живее до края свързан с народа си. Той е бил грешник и сам се е определял като такъв, но никога не се е поставял извън Божия народ.
„Грешник –да, предател –не!“, каза Папата категорично. „Това е благодат: да останеш докрай в Божия народ. Да имаш благодатта да умреш в Църквата, в Божия народ. Това е първата точка, която искам да подчертая. Също и за нас: да молим за благодатта да умрем у дома. Да умрем у дома, в Църквата. Това е благодат! Това не може да се купи! То е дар от Бога и трябва да молим: `Господи, дай ми дара да умра у дома, в Църквата!` Грешник – да, всички ние, всички сме такива! Но предатели – не! Покварени – не! Винаги в Църквата! А Църквата е толкова много майка, че и тя ни иска такива, толкова пъти мръсни, но тя ни очиства: тя е майка!“
Второ, Давид умира в спокойствие и мир, със съзнанието, че „отвъд отива при предците си“. Папата каза, че това е още една благодат: благодатта да умреш в надеждата, със съзнанието, „че те ни очакват отвъд; че и от другата страна домът продължава, семейството, че няма да сме сами“. За тази благодат трябва да се молим, „защото знаем в последните мигове на живота, че животът е борба и че духът на злото иска своята плячка“.
„Света Тереза на Детенцето Исус казвала, че в последните и дни в душата и имало борба и когато мислела за бъдещето, за това, което я очаква след смъртта, в небето, сякаш чувала глас, който и казвал: `Не, не бъди глупава, очаква те тъмнината. Очаква те нощта на нищото` (вж. „Нощта на вярата, С 211). Така казва тя. Това е гласът на дявола, гласът на Сатаната, който не искал тя да се довери на Бога. Да умрем в надеждата , да умрем, поверявайки се на Бог! И да молим за тази благодат. Обаче: да се повериш на Бог – това започва сега, в малките неща от живота, също и в големите проблеми; винаги да се поверяваме на Бог и така човек добива навика да се поверява на Бог и надеждата расте. Да умрем у дома, да умрем в надеждата“.
Третата си мисъл Папата посвети на наследството на Давид. Във връзка с наследството често има много скандали, скандали в семействата, скандали, които разделят. А Давид оставя като наследство четиридесет години на управление и един сплотен, силен народ. Папата каза: „Според една поговорка `През живота си един мъж трябва да създаде син, да посади дърво и да напише книга: това е най-доброто наследство!`
Папата призова да се запитаме: „Какво наследство оставям на онези, които идват? Наследство на живота? Направил ли съм толкова добро, че хората да ме искат за баща или за майка? Посадил ли съм дърво? Дал ли съм живот, мъдрост? Написал ли съм книга?“ Давид оставя това наследство на сина си, като му казва: „бъди твърд, бъди и мъжествен, и пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Мойсеевия закон“ (3 Цар 2, 2-3).
„Това е наследството“, каза Папа Франциск в заключение, „нашето свидетелство като християни, което оставяме на другите. А някои от нас оставят голямо наследство: да си спомним за светците, които мощно са живели Евангелието, които са ни оставили в наследство път за живот и начин да се живее. Това са трите неща, които ми идват на ум, когато чета откъса за смъртта на Давид: да молим за благодатта да умрем у дома, да умрем в Църквата. Да молим за благодатта да умрем в надеждата и с надежда. Да молим и за благодатта да оставим добро наследство, човешко наследство, наследство, което се състои от християнския ни живот. Нека свети Давид ни даде всички тези три благодати!“

Превод: catholic-news.bg