Catholic-news

„Търпението не означава примирение.“ В понеделник сутринта в „Санта Марта“ Папа Франциск се спря в проповедта си върху първото литургично четиво за днес от Посланието на апостол Яков (Як 1, 1-11). В него апостолът казва: „Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения. Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение“.
На пръв поглед изглежда, че това е покана да бъдеш като фокусник, но не е така. Търпението и понасянето на изпитания от неща, които човек не желае, му дават възможност да съзрее. „Който няма търпение, иска всичко веднага, всичко много бързо“, каза Папата, „който не познава мъдростта на търпението, е капризен човек, като капризните, непослушни деца и нищо не му е угодно“. Човекът без търпение е човек, който не расте, „който остава хванат в капризите на дете, който не разбира да приема живота такъв, какъвто е: или това, или нищо. Това е едно от изкушенията: да бъъдеш капризен“.
Друго изкушение на нетърпеливите е във властта веднага да имаш нещо, какъвто е бил случаят при фарисеите, които искали от Исус знак от небето (срвн. Мк 8, 11-13). Те искали „представление, чудо“.
„Те бъркат начина, по който действа Бог с този на някой магьосник. А Бог не постъпва като магьосник. Бог има свой начин, за да върви напред. Търпението на Бог. И той има търпение. Всеки път, когато пристъпваме към тайнството на помирението, ние пеем химн на Божието търпение! Християнският живот трябва да се развива съобразно тази музика на търпението, тъй като именно това е била музиката на нашите бащи, на Божия народ, на тези, които са вярвали в Божието Слово, които са следвали заповедта, която Господ дал на нашия баща Авраам: `ходи пред Мене и бъди непорочен` (Бит 17, 1).
Божият народ е страдал толкова много, те били толкова преследвани, убивали са ги (срвн Евр 10, 32). Но той е имал радостта отдалеч да посрещне обещанията на Бог. „Това е търпението, което трябва да имаме в изпитания“, каза Папата: „търпението на възрастния човек, търпението на Бог“, който ни носи на раменете си. Това е търпението на нашия народ:
„Колко търпелив е нашият народ! Дори сега! Когато отиваме в енориите и се срещаме с онези хора, които страдат, които имат проблеми, които имат дете с увреждания или са болни, които обаче търпеливо вървят напред в живота. Те не молят за никакви знаци, като тези там в Евангелието, които искали знак. Те казвали: `Дай ни знак!` Не, те не молят за това, но знаят да четат знаците на времето: те знаят кога смокиновото дърво започва да расте, кога идва пролетта. Те умеят да различават. А нетърпеливите от днешното Еванглеие, които искали знак, не умеели да виждат знаците на времето и по тази причина не познали Исус.“
Накрая Папа Франциск похвали „хората от нашия народ, хора, които страдат, които толкова много страдат, но не губят усмивката на вярата, които имат радостта на вярата!“
„Тези хора, нашият народ, в нашите енории, в нашите институции – много хора – те са, които със светостта си през всички дни, всеки един ден, водят Църквата напред. `Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения. Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.` (Як 1, 2-4).
Нека Господ дари на всички ни търпението, което той има, нека ни дари търпението на нашия верен народ, който е такъв пример“.

Превод: catholic-news.bg