Catholic-news

Бог никога не въвежда в изкушение. Първоначално то винаги се представя повече като нещо невинно, нещо, което е привлекателно, за да се превърне по-късно в клетка. Вместо да се стремим да го избегнем, ние по-скоро се опитваме, оглушели за Божието Слово, да омаловажим поробването с тази клетка.
Този вторник Папа Франциск се позова в проповедта си по време на утринната Света Евхаристия в „Санта Марта“ на първото литургично четиво от посланието на свети Яков (1, 12-18) и потвърди истината и последователността, така както ги описва апостолът. Истината е в това, че Бог никога не води човека в изкушение. Това го правят неговите страсти. Последователността е предизвикана от страстите: „след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт“.
„Изкушението – откъде идва то? Как действа то в нас? Апостолът ни казва, че то не идва от Бог, а от нашите похоти, от нашите слабости, от раните, които е оставил в нас първородният грях: оттам идват те, изкушенията, от тези похоти. Интересно е – изкушението има три характеристики: то расте, заразява и се оправдава. То расте: започва съвсем безобидно и расте… Сам Исус каза това в една от притчите си за плевелите сред пшеницата (Мт 13, 24-30): пшеницата растяла, но и посетите от врага плевели пораствали. И изкушението расте, расте, расте… И ако не бъдат спряни, те обхващат всичко.“
След това изкушението търси някой друг, за да бъде в компания: „то заразява“. В порастването и заразяването „изкушението ни затваря в една среда, от която не може да се излезе лесно“. Това е опитът на апостола, за който се говори в Евангелието (Мк 8, 14-21). Дванадесетте се обвинявали взаимно пред очите на учителя, че при отпътуването на кораба не били взели хляб. Исус може би се е усмихвал на този спор и ги е предупредил: „Внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и кваса Иродов“. Но апостолите се тревожели, задето нямали хляб, без да слушат Исус, тъй като „били толкова затворени в проблема кой е виновен, за да не вземат хляб, че нямали пространство, нямали време, нямали светлина за Божието Слово“.
„Така че, когато сме в изкушение“, каза Папата, „ние не чуваме Божието Слово: не чуваме. Не разбираме. Наложило се Исус да припомни за умножаването на хляба , за да ги извади от тази зона, тъй като изкушението ни затваря, то ни отнема всяка способност за далновидност, то затваря всички хоризонти и така ни води към греха. Когато сме в изкушение, ни спасява само Божието Слово, Словото на Исус. Да слушаш онова Слово, което отваря за нас хоризонта… Той е винаги готов да ни учи как можем да излезем от изкушението. Исус е велик, защото не само ни дава възможност да излезем от изкушението, но ни дарява и повече доверие.“
Това доверие, каза Папа Франциск накрая, „е голяма сила, когато сме в изкушение: Господ ни очаква, вярва на нас, които сме толкова много изкушавани, на нас, грешниците“. Господ винаги отваря хоризонти. Обратно на това „дяволът затваря с изкушението, той затваря, затваря… и кара да расте една среда, която прилича на тази в кораба на апостолите“. Само тогава е възможно да не позволим на този вид обкръжение да ни хване, когато слушаме Словото на Исус:
„Да молим Господ да направи така, както е направил с учениците, с неговото търпение и винаги да ни казва, когато сме в изкушение: `Спри, спокойно. Спомни си какво направих в онзи момент, тогава: спомни си. Вдигни поглед, погледни хоризонта, не бъди затворен, не се затваряй, продължавай!` И това Слово ще ни спаси от това в момента на изкушение да паднем в грях.“

Превод: catholic-news.bg