Catholic-news

В днешната си проповед в „Санта Марта“ Папа Франциск се позова на настойчивите предупреждения на пророк Йеремия (Йер 17, 5-10) и на Евангелието от Лука за богаташа и бедния Лазар.
Само в Господ е нашето сигурно упование, каза Папата. Да се уповаваш на друго „не помага, не ни спасява, не ни дава живот, нито радост“. Въпреки че знаем това, на нас ни харесва да вярваме на себе си, на приятел или на онова добро положение, в което се намираме или на онази идеология, в която Господ попада малко встрани. По такъв начин човек се затваря в себе си: „без хоризонти, без отворени врати, без прозорци“. Този човек няма да получи спасение, той не може да се спаси сам.
Точно това се случва на богатия от днешното Евангелие (Лк 16, 19-31). Той е имал всичко, „обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво“ (Лк 16, 19). Той бил много доволен, „но не забелязвал, че пред вратата му лежал един беден човек, чието тяло било покрито с рани“. Папата подчерта, че Евангелието назовава името на онзи бедняк – Лазар, докато богаташът остава безименен:
„И това е най-тежкото проклятие за този, който се доверява на себе си или на собствените си сили, на човешките възможности, а не на онези на Бог: той губи името си. Как се казваш? Банкова сметка еди коя си в банка еди коя си. Как се казваш? Много имане, много вили, много… Как се казваш? Вещите, които имаме, идолите. И ти вярваш на това – този човек е прокълнат.“
„Всички ние имаме тази слабост“, каза Папата, „тази слабост да възлагаме надеждата си на нас самите или на приятелите си, или просто на човешките възможности, като забравяме за Господ. А това ни довежда на пътя на… нещастието“:
„Днес, в този ден от Постното време, за нас ще бъде добре да се попитаме: „На какво се доверяваме? На Господ – или аз съм един езичник, който се доверява на вещите, на идолите, които съм създал? Имам ли все още име или съм започнал да губя името си и да се наричам `Аз`? Аз, на мен, за мен… все този егоизъм: `Аз`. Това няма да ни даде спасение.“
Но накрая има една врата на надежда за всички онези, които са вярвали на себе си и са станали безименни:
„Накрая, в крайна сметка винаги има възможност. Когато този човек забелязал, че е загубил името си, че е загубил всичко, той погледнал нагоре и казал една единствена дума: `Татко`. И отговорът на Бог е една единствена дума: `Чедо!` Ако въпреки това, че някои от нас, поради това, че са имали доверие на хората или на себе си, са загубили в крайна сметка през живота си името си, тази чест, още има възможност да кажат тази дума, която е повече от вълшебна, която е силна: `Отче`. Той винаги ни очаква, за да отвори врата, която ние не виждаме и да ни каже: `Чедо`. Да помолим Господ за благодатта да дари на всички ни мъдростта да се доверяваме само на него, не на вещите, не на човешките сили: само на него!“

Превод: catholic-new.bg