Catholic-news

„Никой пророк не е приет в отечеството си“ – на тези думи от днешното Евангелие (Лк 4, 24-30) се спря Папа Франциск в проповедта си тази сутрин в параклиса на „Санта Марта“.
Исус не е могъл да прави чудеса в родината си, тъй като жителите и нямали вяра. И той припомнил два епизода от Светото Писание: чудото на излекуването от проказа на сириеца Нееман по времето на пророк Елисей и срещата на пророк Илия с вдовицата от Сарепта Сидонска, която била спасена от голям глад.
Прокажените и вдовиците били по онова време отхвърлени, каза Папата. Въпреки това тези двама души признали пророците и по такъв начин били спасени. Хората от Назарет обаче не признали Исус, тъй като били „сигурни във вярата си, толкова сигурни в спазването на заповедите, че нямали нужда от друго спасение“.
Това е „драмата на спазването на заповедите без вяра: `Ще се спася сам, понеже всяка събота ходя в синагогата, опитвам се да се подчинявам на заповедите, но не ми трябва този там, за да ми казва, че онзи прокажен и онази вдовица били по-добри!` Те били отхвърлени! А Исус ни казва: `Виж, ако не си отхвърлен, ако не се чувстваш, че си накрая, няма да получиш спасението`. Това е спасението, пътят на спасението: да се чувстваме така отхвърлени, че да се нуждем от спасението на Господ. Само той спасява, не нашето спазване на заповедите. А това не се харесвало. Всички те изпаднали в ярост и искали да го убият.“
Същият гняв обзел отначало и Нееман, защото той сметнал за смешна и унизителна препоръката на Елисей да се измие седем пъти в Йордан, за да се излекува от проказата. „Господ поискал от него жест на смирение“, каза Папата, „поискал той да го послуша като дете, да направи смешното“. Нееман се отвърнал възмутен и си тръгнал. Но слугите му го убедили. Той се върнал и направил това, което пророкът му казал. Излекувал го онзи акт на смирение. „Това е посланието за днес, в тази трета седмица от Постното време“, каза Папата: „Ако искаме да бъдем спасени, трябва да изберем пътя на смирението.“
„Мария не казва в нейния Магнификат, че е доволна, задето Бог погледнал на нейната девственост, на нейната доброта и нежност, многото добродетели, които имала, не. Тя е доволна, защото Господ погледнал на унизеността на слугинята си, на нейната незначителност, на смирението и. Това е, което Господ гледа. И ние трябва да се научим на мъдростта да сме изключвани, за да ни намери Господ. Той няма да ни намери в центъра на интересите ни, не, не. Господ не отива там. Той ще ни намери в периферията, в греховете ни, в грешките ни, в нуждата ни да бъдем духовно излекувани, да бъдем спасени. Там ще ни намери Господ.“
Пътят на смирението е този:
„Християнското смирение не е в добродетелта да казваме: `Ах, за нищо не ставам` и да крием там високомерието си, не, не. Християнското смирение е в това да казваме истината: `Аз съм грешник, аз съм грешница`. Да казваме истината: това е нашата истина. Но има и още една: Бог ни спасява. Но той ни спасява, когато сме отхвърлени. Той не ни спасява в нашата сигурност. Да молим за благодатта на мъдростта да сме маргинализирани, за благодатта на смирението, за да получим спасението на Господ.“

Превод: catholic-news.bg