Catholic-news

Тържеството Благовещение. Адам и Ева, преди тайната на Мария, дадоха на Папа Франциск повод да зададе днес по време на проповедта си в параклиса на „Санта Марта“ въпроса: „Накъде води гордостта на сърцето?“ Адам и Ева се поддали на дявола, те повярвали, че могат да бъдат като Бог. Онази самоуверена гордост била причината за тяхното изгонване от Рая. Но Господ не ги оставил сами по пътищата им, той им обещал изкупление и тръгнал с тях: „Господ придружава човечеството по този дълъг път. Той създал един народ. Той бил при тях.“
Онзи път, който започнал с един акт на непослушание, намерил своя край с един акт на послушание, с онова „Да“ на Мария в отговор на ангелското благовестие. Папата припомни един образ на свети Ириней Лионски: че със своето послушание Мария развързала възела на Евиното непослушание (срвн. Contra Haereses, III,22,4). Това бил път, по който се умножавали чудесата на Бог:
„Господ върви по пътя със своя народ. И защо е вървял с толкова много нежност? За да смекчи сърцето ни. Той го казва изрично: `ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът` (Йез 11, 19). Да смекчи сърцето ни, за да приемем това обещание, което той бил дал в Рая. Грехът влязъл в света посредством един човек, посредством друг идва спасението. И този толкова дълъг път помогна на всички ни да имаме човешко сърце, което е по-близо до Бог, не така гордо, не така арогантно.“
В днешния ден литургията говори за този етап от пътя на възстановяване, говори за послушание, за покорство към Божието Слово:
„Спасението не може да се откупи, то не се продава: то се дарява. То е безплатно. Ние не можем да се спасим от само себе си: спасението е напълно безвъзмезден дар. То не се откупува с кръвта на телци и козли (срвн. Евр 10, 4); не можем да го купим. За да дойде в нас, това спасение изисква смирено сърце, покорно сърце, послушно сърце. Като сърцето на Мария. И примерът за този път на спасение е самият Бог, неговият Син, който не сметна за нужно да бъде равен на Бога. Свети Павел казва това.“
Папа Франциск изтъкна „пътя на смирението и унижението“. Това означава просто да кажем: „Аз съм един мъж, една жена, а ти си Бог и ние продължаваме да връвим в присъствието на Бога, с послушание, с покорност в сърцето“. По тази причина на тържеството Благовещение ние отбелязваме празник: празника на този път от едната майка към другата майка, от единия баща към другия баща.
„Днес“, каза Папата в заключение, „можем да прегърнем Отца, който благодарение кръвта на своя Син е станал човек като един от нас и ни е спасил. Този Отец ни очаква всеки ден… Да погледнем на образа на Адам и Ева, да погледнем на образа на Мария. И да кажем после: `Благодаря. Благодаря, Господи, защото днес ти ни казваш, че си ни подарил спасението`. Днес е ден да благодарим на Господ.“

Превод: catholic-news.bg