Catholic-news

Не може да има християни, ако няма Църква. Това каза Папа Франциск този четвъртък на утринната литургия в „Санта Марта“. Вярващият никога не е сам, той винаги е придружаван от Исус и от Божия народ. Изхождайки от първото четиво от Деяния на Апостолите, Папата обясни, че при възвестяването на Благата вест апостолите започвали не с историята на Исус, а с тази на Божия народ.
„Защото християнниът не може да бъде разбран отделно, Исус също не може да бъде разбран отделно. Исус Христос не е паднал от небето като герой, който е дошъл, за да спасява. Не, Исус Христос има история зад Себе Си. И ние можем да твърдим, че това е вярно: Бог също има история, тъй като Той иска да върви с нас. Не можем да разберем Исус, ако изключваме историята Му. Това се отнася и до всички хрлистияни; християнин без Църква е нещо непонятно. То е нещо изкуствено създадено, което не може да предава повече живот.“
Божият народ върви напред с обещание от Бог. Това трябва да осъзнае всеки вярващ. Ето защо е важно християните да пазят буден спомена за миналото.
„Християнинът винаги си спомня за историята на своя народ. Той си спомня пътя, който народът и Църквата са извървели досега. Става въпрос за спомена на цялото минало. А накъде върви този народ? Той върви към крайното обещание на Бог. Това е народ, който крачи към съвършенството. Затова християнинът и християнката са хора, които имат надежда. Това не е просто чувство на очакване, а нещо повече! Това означава да вървиш напред! Това е надежда, която никога не разочарова.“
Християнинът обаче е човек, който моли за дара на спомена и гледа напред, добави Папата.
„Нека да помислим – и за нас ще е добре да помислим за това – каква е нашата християнска идентичност. Ние принадлежим към един народ, към Църквата. Без нея ние не сме християни. Влезли сме в Църквата чрез Кръщението. Ето защо постоянно трябва да молим за дара на спомена. Става въпрос за спомена за историята на народа и на Църквата, но и за собствената история: какво е направил Бог лично с мен? Как е влязъл в живота ми? Да молиш за надежда не означава да си оптимист, не. Това е нещо друго. Въпросът е всеки ден отново да се молим за завета с Бог, който ни е призовал. Дано Бог ни даде дара на спомена, на надеждата и обновлението на завета.“